Нямам апетит. Тя ме наблюдава със зоркия си поглед, докато слуша управителя си и, след като той приключва, покланя се и се отдръпва назад, тя казва:
— Трябва да се храниш, скъпа.
— Не съм гладна — казвам.
— Сигурно си гладна — настоява тя. — Яздила си дълго, а после и плаването по реката. Знаеш, че победата ти е в това да оцелееш и да процъфтяваш. Да гладуваш и вехнеш, означава да свършиш работата на враговете си вместо тях.
— Нямам врагове — казвам упорито. — Не си създадох никакви врагове, когато бях на служба при кралицата, и се омъжих по любов за човек, който беше свободен да ме обича. Нямам съперници, нито врагове, и въпреки това съм затворена от две години. Никой не ме е обвинил в нищо, никой не е свидетелствал срещу мен. Никой няма причина да ме мрази.
Тя кимва.
— Знам. Не можем да говорим за това тук. Но във всеки случай, трябва да се храниш. Целта ти трябва да бъде да оцелееш…
Не казва „и да надживееш Елизабет“, но и двете знаем, че има предвид точно това.
— Ще оцелея — казвам. Усмихвам ѝ се леко. В решителността ѝ — силната воля на жена, която умее да оцелява — виждам пример за подражание за себе си. — Вие оцеляхте.
Тя прави малък, причудлив жест — свиване на рамене, което е усвоила от своята прочута с красотата си майка-испанка.
— Един придворен трябва да умее да оцелява. Аз съм родена и израсла в двора и се надявам да умра между копринени чаршафи, като фаворитка.
— Мога да разчитам на грандиозно погребение — казвам язвително. — Независимо къде ще умра. Кралицата обича да оказва почит на близките си, когато са мъртви и не я застрашават.
Тя се усмихва леко и казва:
— Тихо. Щом можеш да се смееш, значи можеш и да ядеш. Казаха ми, че сестра ти е потънала в дълбока скръб и гладува нарочно. Това не е пътят към победата. Ще ѝ пиша и ще дам този съвет и на нея. Това знаеше моята приятелка кралица Катрин, това знаеше майка ти. Една мъдра жена живее дълго и се надява на промяна.
Дворецът Гринич
Есента на 1567 г.
Покоите ми в Гринич са подходящо обзаведени, а кралицата лично ми изпраща няколко сребърни съда за ейла и виното, след като доведената ми баба предоставя на Уилям Сесил списък с нещата, от които имаме нужда. Не мисля, че се церемони особено, когато се впуска в тирада, описваща бедността ми. Не мисля, че пести възхвалите си за начина, по който съумяваме да поддържаме своето домакинство. Баба ми е изгубила всичките си хубави вещи в годините на изгнанието си, докато пътуваше в Европа, с една стъпка пред папистките шпиони, готови да я завлекат обратно в Англия, за да бъде съдена за ерес. Сега е твърдо решена нито тя, нито близките ѝ да страдат отново. Ползва се с голямо благоволение в двора на Елизабет и очаква завръщането на двора в Гринич, когато ще се застъпи за освобождаването ми. Уверена е, че ще ме освободят, че на Нед ще бъде позволено да отиде в Хануърт, че сестра ми Катрин и Томас ще се присъединят към него и Теди, че семейството ще бъде свободно и ще се събере отново. Вярва, че искрената преданост на Елизабет към протестантската вяра ще надделее над неестествените ѝ, настойчиви демонстрации на привързаност към папистката ѝ братовчедка, над остатъците от семейната ѝ вярност към Мери, кралицата на шотландците, и продиктуваната ѝ от страха защита на правата на кралиците, дори на една кралица, която е сторила толкова малко, за да заслужи тази защита.
— Бъди смела! — казва ми бодро херцогинята, когато ме вижда да се разхождам уморено в градините, загледана към реката, където корабите разпъват платна, спускат буксирните въжета и явно са готови да потеглят, свободни като птиците, които кръжат около мачтите им. — Бъди смела! Другата пролет ще отидеш където пожелаеш, обещавам ти. Ще се застъпя за съпруга ти, за сестра ти, за зет ти и за онези две невинни малки момчета. Животът ти няма да свърши в затвора, както стана с горката ти сестра Джейн. Ще бъдете освободени, вярвай!
Наистина ѝ вярвам. Съпругът ѝ, Ричард Бърти, се навежда, целува ми ръка и ми казва, че ще настъпят добри времена. Всички страдат в този изпълнен със смут свят, но Бог възнаграждава онези, които са Му предани. Той ми напомня, че баба ми бе повикана у дома, когато нейната религия стана общоприета вяра на Англия, и вече не беше прокълната еретичка, а една от избраните.
— Освен това — казва ми почитаемата ми баба — Елизабет не може да събере войска за Мери, кралицата на шотландците. Даде на клана Хамилтън огромен подкуп, но те няма да съберат армия за Мери. Настоя европейските страни да изтощят Шотландия с глад. Но дори французите, някогашните роднини на Мери, няма да подкрепят търговска блокада върху Шотландия. Без испанска подкрепа, без французите, Елизабет не може да направи нищо за братовчедка си: не може да действа сама.