— Или във всеки случай не смее — допълва Ричард Бърти тихо.
Почитаемата ми баба се засмива и плясва съпруга си по ръката.
— Не е в интерес на Елизабет да възстанови кралицата-папистка на трона ѝ — казва тя. — Кралицата, нашата кралица, никога няма да работи против интереса на своята протестантска страна. Независимо от копнежите на сърцето ѝ, тя винаги съхранява трезв ум. Можеш да бъдеш сигурен в това.
— Мога да бъда сигурен в Уилям Сесил — казва Ричард Бърти. — На него съвсем не му е потрябвала една папистка в беда.
— А междувременно — питам, — какво става с Мери, бившата кралица на Шотландия?
Баба ми свива рамене, сякаш за да каже: „Кой го е грижа?“
— Затворена е — казва. — Сигурно ѝ липсва синът, когото предаде, сигурно скърби за бебетата, които изгуби. Сигурно съзнава, че постъпи като глупачка. Боже мой, сигурно съжалява с цялата си душа, че се омъжи за онова вероломно момче, после допусна убийството му, а след това се омъжи за убиеца му.
— Не съм сигурна, че има доказателства за съучастието ѝ в убийството на лорд Дарнли — вмятам.
Доведената ми баба повдига вежди.
— Тогава кой? — пита тя. — Кой би имал полза от смъртта на онзи безполезен младеж, ако не опозорената му съпруга и нейният любовник?
Отварям уста да възразя, но замлъквам. Не зная истината по въпроса, не знам какво може или не може да е направила моята опасна и прекрасна братовчедка. Но знам, че тя, също като Катрин и мен, ще намрази затвора си, ще се блъска в решетките като изплашена птица. Знам, че ще бъде като нас, твърдо решена да бъде свободна. Знам, че и тя като нас ще направи всичко, за да бъде свободна. В това е единствената ни сила. И с това сме опасни сами за себе си.
Мисля, че двете с Катрин имаме шанс. Късметът, който се беше обърнал срещу нас още откакто Джейн отплава нагоре срещу течението към Сион в баржата на Дъдли, и не се възпротиви, когато поставиха насила короната върху главата ѝ, най-после се промени. Внезапно сестра ми е свободна поради смъртта на своя стар пазач, на когото беше поверена. Това събитие изненадва единствено онези, които се надяваха да скрият сестра ми и никога вече да не им се налага да мислят за нея. Горкият стар Уентуърт беше на повече от седемдесет години: възразяваше срещу разноските по издръжката ѝ, заявяваше, че от него не може да се очаква да се справи, а сега избегна изпълняването на дълга си, потъвайки в безкрайния покой на смъртта.
Толкова съм привикнала към лоши новини, че изпитвам единствено ужас, когато през ранния септември виждам почитаемата си баба да идва към мен по заравнената с гребло чакълена пътека с един-единствен лист хартия в ръка. Веднага ме обзема страх, че нещо не е наред. Първата ми мисъл е за съпруга ми, Томас Кийс, затворен във „Флийт“, а втората е за сестра ми Катрин и малкото ѝ момче.
Затичвам към нея, обувките ми хрущят по камъните.
— Почитаема бабо! Лоши новини ли?
Тя се опитва да се усмихне.
— О, Мери! Да не би да четеш мисли като джудже на панаир?
— Кажи ми! — възкликвам.
— Седни, скъпа.
Страхът ми нараства все повече и повече. Отиваме до малка каменна скамейка в една беседка от жив плет със златисти листа. Покатервам се на пейката, за да ѝ угодя, и се обръщам към нея.
— Кажи ми!
Тя разгъва писмото.
— Става дума за сестра ти. Става дума за клетата ти скъпа сестра.
Това е писмо от изпълнителя на завещанието на стария човек: незначителен човек, въвлечен в големи събития. Той пише на Уилям Сесил, за да съобщи, че вдовицата Уентуърт не може да поеме отговорността за Катрин и сина ѝ, макар да я обича нежно като дъщеря. Господин Роук Грийн пише предпазливо, че не е получил указания къде трябва да отиде Катрин и какви са нарежданията на кралицата по отношение на нея. Самият той е твърде беден, живее твърде скромно, за да подслони такава важна дама. Вдовец е — ако имал съпруга, биха могли да я приютят под скромния си покрив. Разбира се, никой не би допуснал тя да живее при него сега, при положение, че няма господарка на къщата, която да се грижи за нея, а домът му е малък и тесен и самият той е беден. Но въпреки всичко — но въпреки всичко — това е третото му писмо, а никой не му е казал какво трябва да се направи! Докато високопоставените благородници в кралския двор решават кое да е следващото място, където да отиде Катрин, докато Катрин буквално няма къде да отиде — дали да я покани в собствената си къща? С това той не цели да изрази съчувствие, или каквито и да било предубеждения за или против нейната кауза или претенциите ѝ. Но тя е млада и крехка, красива и много отпаднала, гладува, защото е изгубила надежда да види отново съпруга и детето си. Почти не става от леглото си, рядко спира да плаче. Може ли господин Роук Грийн да ѝ осигури покрив над главата, докато кралицата в своята мъдрост, реши какво да се прави с тази бедна и слаба жена? Защото тя не може да остане там, където е сега, а ще умре, ако продължават да я лишават от грижи.