— Но конопарчетата ще бъдат докарани с каруцата, която идва зад мен — казва той, внезапно станал по-бодър.
— Да не говорите за конопарчетата на Джейни Сиймор?
— Техните малки, а може би пиленцата на техните пиленца — казва той. — Тя ги оставяше да мътят и да излюпват яйцата си, трябваше да раздадем няколко и да задържим други няколко, както заръча тя. Но имам една клетка хубави пойни конопарчета, която идва след мен в каруцата.
Абатството на миноритките
Лондон, пролетта на 1568 г.
Бес Сейнт Лоу, нашата семейна приятелка и понякога — съюзница, постигна един триумф през миналата година, който ме кара да се усмихвам всеки път, когато се сетя за нея. Леля Бес погреба третия си съпруг и отиде пред олтара за четвърти път, като богата наследница — но този път надмина себе си: улови в мрежите си Джордж Талбот, граф на Шрусбъри, и сега е най-богатата жена в Англия, на второ място само след кралицата, притежавайки почти целия район Мидландс.
Трябваше да бъда по-тъжна малка жена, отколкото съм, за да не се разсмея на глас при мисълта за огромния напредък на леля Бес. Някога тя беше наша приятелка и част от свитата ни в Брадгейт, а сега е графиня. Леля Бес, родена като бедно момиче и овдовяла млада, извадила късмета да се ползва с благоволението на майка ми, сега е видна личност, благодарение на изключителния си делови нюх, и благодарение на брака си. Разбира се, мисля, че добрият ѝ късмет може да ми е от полза. Земевладелка като леля Бес, с хиляди къщи на свое разположение и акри ферми и села, много лесно може да ме подслони в една от тях. Тя се ползва с доверието на кралицата: може да гарантира, че няма да избягам или да заговорнича с испанците, нито нещо друго, от което кралицата се преструва, че се бои, за да ме държи в плен. Ако леля Бес склони да каже една дума в моя защита (макар да не забравям, че никога не каза нищо в полза на сестра ми Катрин), тогава все още мога да живея свободно някъде близо до Уингфийлд Манър, замъка Тътбъри или Чатсуърт Хаус, или която и да е от другите половин дузина къщи, които притежава. Ако тя ме приюти, няма да имам нужда от настойник, ще освободя доведената си баба от задълженията ѝ и сприхавото недоволство на Елизабет, ще бъда далече от Лондон и напълно забравена, и ще мога да бъда свободна.
Казвам на баба си, че според мен Бес може да се застъпи за мен пред кралицата и би могла да предложи да ме подслони, и тя ме насърчава да пиша на новата графиня и да я помоля да използва влиянието си над кралицата — защото все още е придворна дама, макар и вече със значително по-високо положение. Мисля си, че една малка къща, една много малка къща в невзрачно селце, може да ме направи много щастлива. Може да прибера децата на Томас Кийс да живеят при мен, дори ако не мога никога да го виждам. А на господин Носльо ще му хареса една малка овощна градина, сигурна съм.
Замъкът Гримсторп
Линкълншир, лятото на 1568 г.
Нашата братовчедка Елизабет понася скръбта си от загубата на сестра ми Катрин толкова добре, че дворът прекратява траура след месец и забавленията по случай майския празник са сред най-веселите, провеждани някога. Съвзема се толкова добре от тревогите си заради своята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, все още държана в тъмница, че си разменя писма с тъмничаря на Мери и настойник на малкото ѝ момче, лорд Мъри — коварния полубрат на кралицата. Когато научава, че той е отворил кралската съкровищница и разпродава прочутите накити на Мери на онзи, който предложи най-висока цена, Елизабет превъзмогва своето прословуто безпокойство за братовчедка си и прави предложение. Потресаващото му предателство и фактът, че краде от собствената си полусестра и миропомазана кралица, престава да смущава Елизабет, която предлага най-много и печели наддаването за перлена огърлица от шест реда, за сума, далеч надхвърляща цената ѝ. Представям си Мери, затворена в замъка Лохлевън, както аз съм затворена в къщата на баба си в Гримсторп, и си мисля колко ли горчиво трябва да е за нея да научи, че братовчедката, на която се е надявала да я спаси, е сключила сделка с похитителя ѝ и носи перлите ѝ.
Но моята братовчедка Мери не губи време да брои загубите си и да скърби за бебетата, които е пометнала. По-късно през май научаваме, че е избягала от плен, избягала като обзета от отчаяна смелост жена, и си помислям: иска ми се да имах нужната храброст, пари и приятели, за да направя същото. Мери прекосява езерото с гребна лодка, преоблечена като паж, събира армия и предизвиква вероломния си полубрат да се срещне с нея на бойното поле. Елизабет би трябвало да изпрати армия, за да я подкрепи — на всеослушание е обещала да го направи, — но вместо това изпраща благопожеланията си, а от тях няма особена полза. Кралицата на шотландците е победена. Това е било последното ѝ поражение и сега тя бяга и никой не знае къде е.