Сигурно се лута някъде из дивата пустош на Шотландия. Битката е била в покрайнините на Глазгоу, на запад, в непознати за нея земи, не на място, където е вероятно тя да намери приятели. Нейният съпруг и най-голям съюзник, Ботуел, е изчезнал. Братовчедка ѝ Елизабет не прави нищо, за да ѝ помогне. Мери е съвсем сама. В продължение на дни не чуваме нищо, а после научаваме, че яздила трийсет мили след разгрома на полесражението, трийсет мили нощем, по суров и неравен терен в тъмнината. Намерила е безопасно укритие — абатство, където обичат своята кралица и вярата ѝ. Ако англичаните ѝ се притекат на помощ сега, всичко все още може да се преобърне в един миг. Мери може да си върне трона, Елизабет може отново да има своя братовчедка за кралица на съседното кралство.
Знаем това: дори доведената ми баба, нейното семейство и аз, изгнаници от двора, в къщата на почитаемата ми баба в Гримсторп в Линкълншир, знаем това, защото цялата страна знае, че Мери се е обърнала за помощ към Елизабет и ѝ е изпратила подарък в знак на вярност. Това е предмет с такава сила, че Елизабет не може да откаже. Това е пръстенът, диамантеният пръстен, който Елизабет ѝ даде преди пет години, когато се закле във вечна обич и приятелство, и каза на Мери да я повика в случай на нужда, и че няма да ѝ измени.
Следя тази история — целият свят следи тази история, — сякаш е някое от вълнуващите предания, разпространявани от продавачите на балади. Това е неустоима история за една велика кралица, заклела се непременно да изпрати помощ на друга, а сега е дошъл мигът за изпълнение на обещанието. Нямам търпение да науча къде е Мери. Нямам търпение да науча какво ще е следващото ѝ действие.
Мисля, че Елизабет трябва да ѝ изпрати помощ. Трябваше да изпрати войски в подкрепа на Мери, още когато тя избяга от затвора си. Но сега — нашата братовчедка е беззащитна бегълка, сега изпраща пръстена, който неминуемо ще ѝ осигури подкрепата на Елизабет. Елизабет трябва да бъде вярна на своята дадена на всеослушание клетва, трябва да избави нашата братовчедка, шотландската кралица.
Няма новини за изпращане на някаква специална помощ за Шотландия. Но, разбира се, Елизабет би могла тайно да изпрати средства и да не казва на никого. Със сигурност не се събира армия, защото щяхме да узнаем за това, дори и тук, в затънтената провинция. Предполагам, че Елизабет ще се срещне с членовете на Тайния съвет и ще ги убеди, че трябва да подкрепят Мери, така че самото кралско величие да не бъде заплашено. Мисля си, че навярно тя ще свика парламента и ще посочи Мери за своя наследница — най-сетне ще намери сили в себе си да я посочи — за да могат шотландците да разберат, че не могат да нападат сродницата и наследницата на Елизабет, че е в техен интерес да я върнат на престола ѝ, така че Мери да може да предаде своята титла на сина си и накрая троновете на Шотландия и Англия да бъдат обединени.
Има слухове, че французите се канят да я отвлекат от крайбрежието на Шотландия. Тя е тяхна сродница и е отчаяна. А ако я спасят, преди ние да го направим, и кралицата на шотландците се озове във френски ръце, как Англия ще бъде опазена от нападение? Няма ли тя да сключи друг брак с велик владетел, да спечели обратно кралството си и да запомни братовчедка си Елизабет като невярна нарушителка на свята клетва, ненадеждна съюзница, вероломна сродница? Няма ли да мисли за англичаните като за вероломни врагове? Няма ли да завземе със сила трона, който следваше да ѝ бъде предложен по право?
По всичко личи, че Елизабет ще спаси нашата братовчедка и ще я постави отново на трона ѝ. Има наложителни причини да го направи. Няма основателен довод за какъвто и да е друг курс на действие. Като сродница, като посестрима-кралица, като жена, дала святата си дума, Елизабет трябва да помогне на Мери. Не може да откаже.
Но все така не научаваме нищо. Пиша сама на леля ми Бес и я моля, ако е възможно, в удобен момент да попита кралицата дали може да бъда освободена, за да живея в една от нейните къщи. Моля за това в името на обичта, която знам, че хранеше към майка ми и която обеща на сестра ми. Питам я и за новини. Знае ли какво става с моята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, и дали тя ще бъде спасена? Знае ли изобщо някакви новини?
Преди да получа какъвто и да е отговор на писмото си, баба ми влиза в моята стая, където чета на латински с една придворна дама, и казва:
— Никога няма да познаеш какво стана сега.