Моментално скачам от стола си, изплашена. Не съм свикнала на живот, в който се очакват добри новини.
— Какво има?
— Мери, кралицата на шотландците, е прекосила залива Солуей, напуснала Шотландия, слязла на суша в Англия, и написала открито писмо до Елизабет, в което казва, че очаква да бъде върната в Шотландия незабавно, с английска армия в нейна подкрепа.
Помислям си, че би трябвало да съм развълнувана. Това е поредният дързък и блестящ ход. Мери подтиква Елизабет към действие. Елизабет не може да увърта, както прави винаги, когато нашата братовчедка проявява такава храбра решителност. Но не изпитвам вълнение. Изпитвам ужас.
— Кралицата отговори ли?
Почитаемата ми баба е развълнувана.
— Съпругът ми, Ричард, е с двора в Гринич, и казва, че Елизабет и Сесил изготвят условията. Елизабет заявява, че Мери трябва да бъде върната на власт в Шотландия със силна армия. Шотландците трябва да знаят (всички трябва да знаят), че не могат просто така да свалят от престола една кралица. Уилям Сесил е съгласен, така че Тайният съвет ще се съгласи. Никой няма да настоява, че една кралица може да бъде унищожена от човек като Джон Нокс, и то на самия ни праг. Парламентът ще трябва да гласува средства, ще трябва да бъде свикана армия. Кралица Мери ще бъде изпратена у дома в Единбург, а Елизабет ще трябва да изпрати армия, която да се сражава за нея.
— Ще го направи ли?
— Правила го е преди. Изпрати армия в Шотландия срещу регентката-католичка. Спечели онази битка. Знае, че може да бъде направено — почитаемата ми баба се замисля. — А и няма да се стигне до това. Шотландските лордове не искат война с Англия. Половината от тях вече са на заплащане при нас. Ако Елизабет и Сесил съберат армия, шотландците ще разберат, че трябва да си вземат обратно кралицата и да се помирят с нея. Ботуел беше този, когото не можеха да преглътнат: много от тях искрено обичат кралица Мери.
— Харесва ми да си я представям свободна — казвам. — Знам, че е папистка и навярно грешница, но се радвам, че е извън замъка Лохлевън и е свободна, каквото и да последва. Често си мисля за нея: прекрасна като Катрин, близо до нея по възраст, и ми харесва да мисля, че точно тя от всички нас, братовчедките, е свободна.
Има една братовчедка от династията на Тюдорите, която не се радва на свободата на кралица Мери. Нашата братовчедка Маргарет Дъглас, отмъстителна като харпия, връхлита в двора със съпруга си, граф Ленъкс, и двамата — облечени в дълбок постоянен траур за сина си, нехранимайкото Хенри Стюарт, лорд Дарнли, за да се хвърлят просълзени в краката на Елизабет: искат да получат правосъдие за сина си. Кралица Мери е негова убийца, трябва да бъде изпратена обратно в Шотландия в окови, трябва да бъде изправена на съд за убийство. Елизабет трябва да я арестува, тя трябва да бъде изгорена като мъжеубийца.
Кралицата приема с раздразнение исканията на братовчедка си. Дарнли замина за Шотландия по нареждане на майка си и отказа да се прибере у дома в Англия, когато Елизабет му нареди: тя няма никога да забрави това. Той вдигна оръжие срещу съпругата си: всички чухме, че насочил зареден пистолет към корема ѝ, когато беше бременна. Със сигурност е станал жертва на шотландските лордове, които го мразеха; но няма сигурни доказателства, че кралица Мери е била замесена в заговора. При това досега братовчедка ми Маргарет би трябвало вече да е наясно, че Елизабет има гъвкава съвест. Как според нея е умряла Ейми Дъдли?
Елизабет обяснява, съвсем спокойно, че шотландците не могат да съдят кралицата си, никой народ не може да изправи миропомазания си монарх на съд. По същия начин Елизабет няма власт над Мери. И двете са кралици и Елизабет не може да арестува Мери или да я затвори. Кралиците създават закона, следователно са над закона. Тя е сигурна, че Мери ще може да даде подробно обяснение, когато се срещне със свекърва си. Това е личен въпрос между тях. Накратко, никой не се интересува особено от мнението на Маргарет Дъглас. За да бъдем честни, никой никога не се е интересувал от него.
Но ме обзема смут, защото дните стават по-топли, а нямам отговор от леля Бес, графиня Шрусбъри, както се нарича сега, и никакви новини от двора, че ще бъда преместена някъде другаде. Смущава ме мисълта, че все още съм затворничка, макар и при доведената си баба, а в същото време Мери, кралицата на шотландците, е поверена на грижите на сър Франсис Нолис в замъка Карлайл. Изглежда, че Елизабет не разполага с обвинение, което да повдигне към която и да е от нас двете, нейните братовчедки, но и двете сме все още затворнички. Нима мисли, че може да държи и двете ни, докато умрем от отчаяние като Катрин?
Елизабет изпраща на Мери малко дрехи: тя няма нищо, освен роклята за езда, с която е избягала. Но когато започват да разопаковат пакета, дрехите се оказват малко по-добри от обикновени дрипи: две скъсани долни ризи, две парчета черно кадифе, два чифта обувки: нищо друго.
— Защо ѝ е да оскърбява братовчедка си, кралицата на шотландците? — пита ме баба ми. — Защо ѝ е да се отнася с нея така презрително?
Двете поглеждаме към опърпаното столче за крака и двата парцаливи гоблена, които представляват покъщнината ми от толкова отдавна, към очуканата чаша, която Елизабет изпрати от хранилището за съдове, за да я използвам.
— За да я предупреди — казвам бавно. — Както предупреди Катрин, както предупреждава мен. Че без нейното благоволение сме бедни, че сме затворници без нейното благоволение. Може и да твърди, че не може да арестува друга кралица, но ако кралица Мери е гостенка на Франсис Нолис и не може да си тръгне, тогава каква е, ако не затворничка на Елизабет? Мислиш ли, че братовчедката Мери разбира посланието? Че е затворничка като мен?