Сигурно вече се досещаш кой ще ми бъде поверен и защо не мога да те поканя! Кралицата се доверява на съпруга ми, графа, и на мен, за да държим Мери, кралицата на шотландците, на сигурно място до момента, в който кралицата прецени, че може да я върне в Шотландия. Ще направим това, както подобава, представи си каква чест ще бъде за нас да подслоним кралицата на шотландците и да я върнем на трона ѝ, и какви облаги ще ни донесе това. След като тя се върне в Шотландия, с радост бих попитала кралицата дали може да бъдеш освободена и да живееш в една от малките ни къщи.
Изпускам писмото на пода. Чувствам се така зле, както в деня, когато Катрин беше отведена в Тауър, а Елизабет ми нареди да ѝ подам ръкавиците.
— Тя никога няма да се измъкне — предричам. — Мери никога няма да се измъкне. Елизабет я държи оплетена в паяжината си, както държи мен. И двете ще умрем в затвора си.
Замъкът Гримсторп
Линкълншир, Коледата на 1568 г.
Коледата в Гримсторп е ярка и студена, а баба ми е в двора, затова ние със слугите ѝ празнуваме тихо в нейно отсъствие. Позволено ми е да се разхождам в градините, надолу до конюшните и из целия вътрешен двор на прекрасния замък, но когато пада снегът и пътеките се покриват с гъсти преспи, не мога да стигна по-далече. Нямам нищо против да стоя затворена заради снежните преспи: знам, че снегът ще се стопи.
Доведената ми баба ми изпраща писмо с коледен подарък — златна чаша — и ми съобщава новините. Пише предпазливо, за да не може никой шпионин да твърди, че тя заговорничи с мен.
Имам радостни новини за Нед Сиймор, графа на Хартфорд, пише тя, избягвайки да споменава, че той е мой зет. Освободен е от затворничеството и може да живее свободно в дома си в Уилтшър, Улф Хол. Синовете му, Теди и Томас, остават при баба си в Хануърт, но могат да пишат на баща си и могат да ти пишат и да получават писма от теб. Знам, че това ще ти достави голяма радост.
За миг спирам да чета и се замислям за малките си племенници, синовете на Катрин, и за баща им, все още разделен от тях: но поне могат да си пишат. Наистина, Елизабет се превърна в чудовищно могъща кралица. Всички можем да бъдем единствено там, където тя е склонна да ни позволи.
Доведената ми баба дава ясно да се разбере, че ходът на разследването, което трябваше да разгледа предателството на коварния полубрат на Мери, кралицата на шотландците, е изцяло преобърнат. Лорд Мъри е предоставил на разследването ковчеже с писма, които според слуховете доказват, че кралицата е убийца на съпруга си и разпътна любовница на Ботуел. Не коварният полубрат, а самата кралица е изправена на съд — както Елизабет се закле, че никога няма да се случи.
Не всички писма имат вид на написани с истинския ѝ почерк, тактично обяснява доведената ми баба. Затова някои хора се съмняват, че са нейни.
Съвсем сигурна съм в това. Предполагам, че шпионите на Уилям Сесил преправят и преписват писма като послушни деца, приведени над учебниците си, трескаво фалшифицирайки. Но така или иначе, на Елизабет ѝ липсва смелост да стигне до окончателно заключение и началото на новата година заварва шотландската кралица и мен, задържани в нашите затвори: аз — в Гримсторп, тя — в замъка Болтън, облечена в скъпите си кралски одежди, които настоя да ѝ препратят от Лохлевън, и двете — надяващи се на свободата си с идването на пролетта.
Тя не просто се надява: пише на Филип II Испански, заявявайки, че е задържана неоснователно от Елизабет. Това може да ѝ спечели свободата, но със сигурност ще ѝ спечели непоклатимата враждебност на Уилям Сесил и всички протестанти. За разлика от нея, аз нямам на кого да пиша. Единствената ми роднина с кралско потекло е моята единствена неприятелка: Елизабет.
Замъкът Гримсторп
Линкълншир, пролетта на 1569 г.
Едва успявам да повярвам, че този миг настъпи, но дойде пролет, земята се освобождава от здравата хватка на зимата, потоци текат край пътеките, и както пленената ми братовчедка Мери, така и аз ще бъдем освободени. Сезонът, който винаги ме е призовавал с песента на птиците, е сезонът, в който ще изляза на свобода. Кралица Мери ще се върне в Шотландия и ще заеме трона си. Разследването срещу нея се срина и Елизабет знае, че не може да държи царствената си братовчедка под ключ без основателна причина. Няма да задържи под ключ дори мен, а аз не мога да разчитам на застъпничеството на Филип II и католическите крале. Сякаш Елизабет се е вгледала в ужаса, който създава, видяла е пътя, по който върви. Ако успееше да докаже обвинението срещу братовчедка си Мери, щеше да се наложи да я екзекутира. Ако продължи да ме държи затворена за неопределено време, какво друго е това, ако не смъртна присъда? Непостоянна, страхлива, Елизабет се обръща от преследването на наследниците към освобождаването ни с надеждата, че Мери в Единбург и аз някъде далече ще ѝ създаваме по-малко неприятности, отколкото когато ни държи в плен.