Казват, че херцогът на Норфолк ще потегли към Уиндзор, казват, че лордовете на Севера ще щурмуват къщата на леля ми Бес и ще отведат гостенката ѝ със сила. Леля Бес и съпругът ѝ, графът на Шрусбъри, които толкова се гордееха, че дават подслон на кралица, трябва набързо да я отведат от Уингфийлд Манър в замъка Тътбъри и да подготвят мястото за обсада. Англия отново се разделя на два лагера — както преди — и дългата игра на Елизабет на насъскване на една религия срещу друга, на един съюзник срещу друг, на една братовчедка срещу друга, рухва във всеобща паника.
Лордовете на Севера яздят под знаме, на което са изобразени петте Христови рани. Превръщат това в свещена война и всеки папист в Европа ще ги подкрепи. Това е нов поход като онзи, който едва не събори от власт стария крал Хенри VIII, и предателските енории на Севера съобщават със звън на камбани, че се вдигат в подкрепа на старата религия и младата шотландска кралица.
Горката ми леля Бес! Получавам новини за нея от своя домакин, сър Томас, който разговаря накратко с мен, когато ме среща, докато прекосявам голямата зала, за да отида в градината. Казва ми, че тя побягнала на юг, препускайки усилено с малък отряд, в опит да се измъкне от настъпващата северна армия, която преминава като вихър през Англия. На леля Бес е наредено да отведе кралица Мери зад стените на замъка в Ковънтри, преди лордовете от Севера да заловят нея и хората от домакинството ѝ и да избият всички. Елизабет е събрала армия от лондончани, сър Томас е изпратил собствените си хора и те маршируват на север, но няма да са в състояние да сторят нищо, ако всяко село е против тях, а всяка църква отслужва литургия и се обявява в защита на свободата на Мери, кралицата на шотландците. Почти със сигурност ще пристигнат твърде късно. Съветът на Севера на Елизабет е хванат натясно в Йорк, обкръжен от лордовете от Севера. А все още няма новини за армията от Норфолк и нейния предводител Томас Хауард, който може би напредва към Ковънтри, за да спаси годеницата си, а може би марширува към Лондон, за да завземе трона ѝ.
Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, зимата на 1569 г.
Сър Томас ми съобщава, че испанците са събрали армада, въоръжена и готова да отплава от Испанска Нидерландия, да пристигне да подкрепи армията на Севера и да освободи Мери, кралицата на шотландците. Казва, че ще бъде възможно да сключим мир с испанците — те вероятно ще се задоволят с връщането на кралица Мери на шотландския ѝ трон и обявяването ѝ за наследница на Елизабет, — но северните лордове може и да не бъдат удовлетворени толкова лесно.
— Мислите ли, че херцогът на Норфолк, испанците и лордовете от Севера могат да бъдат накарани да се предадат взаимно? — питам.
Той прави гримаса: гримаса на лихвар, гримаса на търговец на злато, който съпоставя един риск с друг и ги преценява.
— Предателството винаги е възможно — е всичко, което казва. — Това е единственото, което ни е останало.
Елизабет изважда късмет. Елизабет винаги е имала късмет, а сега щастието ѝ се усмихва отново. Томас Хауард, херцогът на Норфолк, се пречупва пръв — покорява се на властта ѝ. Не събира армия, а ѝ се предава, а за отплата тя го арестува и го изпраща в Тауър. Испанците не тръгват на бой, защото се съмняват, че армията на Севера ще потегли с тях; северната армия се отказва и се връща в собствените си студени хълмове, защото без испанците не смее да предизвика Елизабет, а Елизабет, която не е правила нищо, освен да се крие зад яките стени на замъка Уиндзор, идва триумфално в Лондон и се провъзгласява за богоизбран победител.
Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, пролетта на 1570 г.
Всички казват, че горката ми леля Бес е изгубила четвъртия си съпруг. Но този път той не е бил застигнат от смъртта, оставяйки ѝ щедро наследство: изгубила е своя граф, станал жертва на любовта, на скандална, разпътна любов, защото всички казват, че той е влюбен в моята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, и именно затова не е успял да я опази или да предупреди за бунта.
Това е достатъчно да накара Елизабет да го намрази, задето се възхищава на Мери, и да намрази горката леля Бес — сякаш вини нея за неустоимото привличане на красивата кралица. Бес губи благоволението на Елизабет, към което се е стремила цял живот. Има и по-лошо за леля Бес — тя и нещастният ѝ съпруг не могат да живеят в прекрасната ѝ къща (спомням си как тя ми писа за своите многобройни къщи), защото трябва да пазят строго шотландската кралица и тя трябва да бъде затворена под ключ в мрачния и влажен замък Тътбъри. Мери е затворена на ужасно място, леля Бес е затворена с нея, също както аз съм затворена в красивата къща в Бишъпсгейт, а неохотните ми домакини са затворници заедно с мен.