Но няма как да се предскаже каквото и да било. Моят домакин, сър Томас, ми казва, че несигурните времена се отразявали зле на стойността на парите и вече не знаел каква е стойността на един шилинг спрямо едно су. Когато го питам какво е станало сега, той ми казва, че лорд Мъри — вероломният полубрат на кралицата и регент на Шотландия — е бил застрелян и сега шотландските лордове искат завръщането на кралицата на шотландците. Миналото лято не желаеха да я приемат, когато Елизабет смяташе да я върне, сега я искат обратно, но Елизабет вече се бои от нея. Вместо законната кралица, Елизабет изпраща съпруга на моята братовчедка Маргарет Дъглас, граф Ленъкс, за да стане регент.
Дори аз съм наясно, че няма вероятност този избор да се приеме добре: нима той наистина ще донесе мир на една разединена страна? Нима ще поздрави своята ненавиждана снаха, когато тя се върне в кралството си? Ще направи ли нещо друго, освен да подложи на гонения шотландските лордове, които обвинява, че са убили сина му, и така да поднови битките им, всичко да започне от самото начало?
Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, лятото на 1570 г.
Държа в ръце нещо рядко и скъпоценно: писмо от моя съпруг, Томас. Пристигна при мен, внесено в чистото ми бельо, следователно някой е подкупил някоя перачка да ми донесе този единствен лист. Хартията е хубава — сигурно е отишъл при писарите в замъка Сандгейт и е купил един лист, — а той пише с ясен, спокоен почерк, не като учен човек, но почерк, който може лесно да бъде разчетен от всеки, подходящ за изпращане на кратка заповед до някой вратар, застанал наблизо.
Любов моя, аз съвсем не съм наблизо. Но те чувам. Бог знае, че винаги, винаги ще се ослушвам за гласа ти.
Скъпа съпруго,
Говорих с архиепископ Паркър (за когото зная, че е добър човек) относно нашите дела и го попитах нима не е вярно, че в брака никой човек не бива да ни раздели. Той ще се застъпи пред кралицата да бъде милостива към нас и ще помоли да ми бъде позволено да живея със съпругата си. Бих отишъл навсякъде, за да бъда с теб, бих се присъединил към теб във всяко затворничество и бих се надявал да го облекча за теб, както мисълта за теб облекчаваше моето. Ще бъда твой предан и верен съпруг както в мислите, така и в постъпките си.
За мен трябва да е добра новина, че Томас Хауард, родственикът на кралицата, е освободен от Тауър, без да му бъде повдигнато обвинение и остава в Лондон под домашен арест. Ако той, втори братовчед, виновен в това, че се е сгодил за една кралица, може да бъде освободен, ако тя може да бъде върната в Шотландия, тогава е безсмислено да държи мен затворена.
— Помолих за освобождаването ви — казва ми сър Томас сковано, когато идва до вратата на моя кабинет, за да направи посещение на вежливост. — Убеден съм, че ще ви освободят догодина.
Пиша на Томас:
Скъпи съпруже, получавала съм толкова много обещания за свобода, че се научих да не вярвам на нищо, но ако мога да дойда при теб, ще го сторя. Моля се за теб всеки ден и си мисля за теб с огромна любов. Толкова се радвам, че си свободен, и единственото ми желание е да съм с теб и да бъда добра майка на децата ти.
Подписвам се „МК“ като „Мери Кийс“. Не отричам любовта си към него, нито брака си с него, и целувам сгъвката на листа, а после разтопявам восък, капвам го отгоре и поставям фамилния си печат. Той ще се сети да свали печата и да вземе целувката.
Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, пролетта на 1571 г.
Сър Томас е извън себе си от вълнение, а злонравната му съпруга най-сетне има някаква радост в живота си. Елизабет идва да посети търговската зала и магазините, които той е построил, а после ще вечеря в къщата му. Необичайно е, че ще поднесат пиршество на моята братовчедка кралицата в стаите под моите, но на мен не ми се полага да присъствам. Макар да съм в къщата по нейно нареждане, не бива да бъда виждана.
— Да не я виждам? — питам безцеремонно. За миг съм помислила, че просто ще се присъединя към нейната свита от дами на влизане и тя ще използва това гостуване да ме вземе отново на кралска служба без извинение за ареста ми, без коментар. Елизабет е толкова странна в нравите си и толкова студена по сърце, че съм я смятала за напълно способна да ме приеме обратно в двора, без да бъде изречена и дума повече.
— Не — казва лейди Грешам сърдито. — Помолих съпруга си да обясни на лорд Бърли, че би било по-добре, ако изобщо не сте в къщата ни, за да не би да възникне неудобно положение, но той казва, че ще останете в стаята си и че не съществува неудобство за никого.