— Лорд Бърли? — питам.
— Новата титла на сър Уилям Сесил.
Кимвам. Виждам, че старият ми приятел е възнаграден за нестихващата си враждебност към шотландската кралица.
— Ще останете в покоите си — заявява тя.
— Както казахте.
— И няма да вдигате шум.
Разтварям широко очи при грубостта ѝ:
— Не възнамерявах да танцувам — казвам. — Или да пея.
— Не трябва да се опитвате да привлечете вниманието ѝ — поставя условие тя.
— Скъпа лейди Грешам — казвам надменно, въпреки че горната част на шапчицата ми стига до подмишницата ѝ. — Прекарах живота си в опити да избегна вниманието на моята братовчедка, кралицата. Няма вероятност да ревна гръмогласно в поздрав към нея, когато присъства на пиршество в къщата ви. Само се надявам, че успеете да направите всичко в съответствие с предпочитанията ѝ. Мисля, че не сте били често в двора? Живеете в града, нали? И не сте от благороден произход?
Тя надава приглушен, яростен писък и се втурва навън, оставяйки ме да се смея. Да измъчвам лейди Грешам е главното ми развлечение. А едно кралско гостуване ще ми предостави широко поле за действие.
Всъщност всичко минава съвършено. Елизабет вечеря в залата за пиршества на семейство Грешам и гледа пиеса, която възхвалява могъществото и величието ѝ. После се разхожда из огромното, безумно творение на сър Томас — неговата търговска зала. Търговците не се събират тук, както правят в Борсата в Брюж. Златарите, бижутерите и продавачите на стоки не са се преместили в неговите малки магазини: предпочитат традиционните си сергии или предните стаи на къщите си, на оживените градски улици. Сър Томас е помолил всичките си арендатори да донесат стоката си, за да я види кралицата, и ѝ прави подаръци във всеки магазин. Елизабет приема жадно подаръците и ласкателствата като охранена рижа котка и повиква херолд да оповести, че оттук нататък залата ще се нарича Кралска борса, а сър Томас най-сетне ще печели пари тук и гербът му със скакалеца може да подскача из цял Лондон.
— А вие ще бъдете освободена — казва лейди Грешам, като подава навъсеното си лице през вратата на личния ми кабинет в края на деня. Поруменяла е от самодоволство и вино. — Сър Томас помоли кралицата и тя каза, че можете да ни напуснете.
— Ще се радвам да си тръгна — казвам, запазвайки спокоен тон пред тази непривлекателна приносителка на добри новини, твърде неправдоподобен ангел вестител. — При съпруга си ли ще отида?
— Не знам — казва тя, неспособна да ме подразни с отказ. — Но със сигурност си отивате.
Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, есента на 1571 г.
Чакам заповедта да опаковам книгите си и да прибера господин Носльо в пътната му клетка, но такава не идва. После научавам, че Уилям Сесил е зает с други въпроси. Разкрил е голям заговор за пленяването на кралица Елизабет. Томас Хауард е обвинен, че съзаклятничи с Испания за събирането на армия, за да поставят Мери Стюарт на трона на нейно място. Дворът е обезумял от страх и никой няма да освободи друга наследница, друга Мери, дори ако това съм само аз и всички знаят, че не съм направила нищо. Томас Хауард е върнат в Тауър, стражата в къщата на моята леля Бес е подсилена, и Елизабет отново държи в плен трима братовчеди.
Пиша на Томас:
Мислех, че ще мога да дойда при теб, но това се отлага. Моля се да става дума само за отлагане. Всеки ден съм с теб в сърцето си и в молитвите си.
Нямам отговор от него, но това не ме безпокои, защото навярно все още не е получил писмото ми или не може да ми предаде тайна бележка. Седя в прозоречната ниша с изглед към лондонската улица, когато виждам как докторът пристига и го пускат да влезе през предната врата под прозореца ми. Не съм се оплаквала от никакви признаци на лошо здраве и затова се питам кой ли го е повикал и дали лейди Грешам не се е отровила от прекомерната си жлъч.
Сър Томас лично отваря вратата и доктор Смит влиза в стаята. Значи е дошъл да посети мен. Изправям се на крака, изпълнена с безпокойство. Ако ме освобождават, защо са изпратили лекаря ми? Защо и двамата са толкова мрачни?
Не чакам да съобщят за него или той да се поклони.
— Моля ви, кажете ми — изричам бързо. — Моля ви, кажете ми веднага какво сте дошли да ми съобщите. Моля ви, кажете ми веднага.
Двамата мъже се споглеждат и тогава разбирам, че съм изгубила любовта на живота си.