— Прекрасни обувки — казва Гилдфорд и ми показва бродерията и диамантите по носовете на обувките.
— Няма да нося обувките на мъртво момиче — казвам, потръпвайки.
— Тогава изрежи диамантите и ги дай на мен — Гилдфорд се засмива. Тършува в раклите като кученце, което измъква играчки. Майка му се усмихва снизходително, докато той закрепва обшита със скъпоценни камъни шапка върху русата си глава и намята кадифена пелерина на раменете си.
Катрин ме поглежда с широко разтворени сини очи.
— Добре ли си? — пита тя.
— Оставете ги — казвам раздразнено на Гилдфорд. — Няма да нося стари кожи и накити.
— Защо не? — пита настоятелно той. — Това са кралските вещи. Защо да не изглеждаме възможно най-добре? Кой има по-голямо право на това от нас?
Обръщам се към Катрин.
— Мисля, че съм добре — казвам неуверено. — А ти?
— Казват, че съм твоя наследница — изрича тя със слаб глас. — Казват, че съм следващата кралица след теб.
Не успявам да се сдържа и се разсмивам на глас.
— Ти ще заемеш трона, ако умра? — питам.
Лицето ѝ е като на кукла, застинало и красиво, безизразно, без никаква мисъл.
— Надявам се това да не стане — казва тя безпомощно. — И заради двете ни.
Ръката ѝ посяга към джоба на пелерината ѝ.
— Котето Рибън ли държиш там? — питам.
Тя поклаща глава.
— Не ми позволяват.
Уилям Полет, престарелият маркиз на Уинчестър, пристъпва напред с кожена кутия, поръбена със злато по ъглите и затворена със златна закопчалка. Поглеждам го, сякаш ми носи отровна змия.
— Мислех си, че е добре да пробвате короната — казва той с беззъба усмивка. — Пробвайте!
— Не я искам! — възкликвам с внезапно отвращение. Това е короната на Едуард: за мен няма и капка съмнение, че би трябвало принцеса Мери да е следващата, която да я носи. — Не я искам!
— Аз ще я нося — казва внезапно Гилдфорд. — Дайте ми я. Ще я пробвам.
— За вас ще намерим друг размер — казва маркизът и се усмихва на съпруга ми. — Тази е твърде малка за вас. Ан Болейн я носеше на коронацията си.
Как може подобна вещ да не бъде прокълната? Последната кралица, която я е носила, умряла, преди да са изтекли и три години, откакто я нахлупили на главата ѝ. Хващам Гилдфорд за ръка и го издърпвам встрани от отворената кутия и златната корона, натежала от скъпоценни камъни.
— Не може да бъдеш коронован за крал — казвам му тихо. — Само ако парламентът го поиска, а аз те удостоя с кралската титла. Ти не си посочен като наследник на Едуард. Аз съм наследница. Ако ще бъда кралица, ти трябва да бъдеш мой съпруг, а не крал.
— Гилдфорд е крал-консорт — прекъсва ме майка му, идвайки зад нас. — Той ще бъде коронован за крал редом с вас.
— Не — чувствам, макар и объркана, че това е по-лошо от моята узурпация. Аз поне съм Тюдор. Аз поне съм в линията на престолонаследието. Моят род поне бе назован в завещанието на крал Хенри. Но Гилдфорд е син на събирач на данъци, екзекутиран за измяна. Не може да заеме престола, дори мисълта за това е нелепа. Това е оскърбление към кралската линия. — Моят братовчед кралят назова мен, като дъщеря на майка ми. Ако Гилдфорд бъде коронясан, става очевидно, че не действаме като хора с кралска кръв, а водени от греховна амбиция. Братовчед ми беше богопомазан в кралски сан. Аз наследявам трона от него. Аз съм Тюдор и кралица. Гилдфорд е просто представител на семейство Дъдли.
— Ще разберете, че Дъдли са най-важното семейство в страната! Ще научите, че моят съпруг е човекът, който издига и сваля кралете! — нахвърля се яростно майка му върху ми. — Ние ви направихме кралица, и ще направим нашия Гилдфорд крал.
— Не е така! Аз предадох на Джейн наследственото си право! — майка ми надига глас и идва бързо до мен. — Джейн трябва да заеме трона. Не синът ви.
— Виж какво предизвика сега! — прошепва ми яростно Гилдфорд. — Такава си глупачка! Аз съм ти съпруг! Защо отказваш да ме короноваш? Аз съм твой господар, ти се закле да ми се покоряваш, как мога да бъда нещо друго освен крал, когато ти си кралица? А виж сега! Разстрои майка ми.
— Не мога да променя това! Помолих се за Божие напътствие, Гилдфорд. Бог ме призова на това високо положение. Не го искам, но виждам, че Той ме е призовал, за да изпита вярата ми. Но не е призовал теб. Той не призова теб. Ти не си кралски наследник: аз съм.