Пребледнял от гняв, той не може да намери подходящи думи, за да ми отговори.
— Непокорна съпруга! — изсъсква ми. — Противоестествено създание! Дори само това е измяна! Да не говорим за останалото!
— Не изричай тази дума! — изсъсква майка му, когато той се завърта на пета и изхвръква от стаята. Сподиря го с яростен поглед и се втурва след него. Оставят ме трепереща от гняв и скръб, с отворената кутия с короната на Ан Болейн на масата пред мен, а сестра ми се взира в мен с широко разтворени очи.
Маркизът на Уинчестър, който постави началото на всичко това с лъжливото си обещание за корона пред Гилдфорд, се обръща към чичо ми Хенри Фицалан, граф на Аръндел, и Уилям Хърбърт, свекъра на Катрин, повдигайки вежди, сякаш за да попита как страната ще се управлява от такова враждуващо помежду си семейство.
— Мислех, че всичко това е уговорено? — пита лукаво.
— Уговорено е — казва бързо свекърът на Катрин. Той поне не иска трудности: този заговор е и негов. Синът му до него кимва, сякаш знае всичко по въпроса.
— Не беше уговорено с мен — казвам. Внезапно усещам как Божията десница се разперва над мен. Внезапно разбирам какво искам. Не съм глупачка и знам как е правилно да постъпя сега. Вече не се давя в страх: виждам пътя си. — Ще приема короната, тъй като Божията воля е да го направя, понеже мога да върша Божието дело. Но за Гилдфорд не е предопределена такава съдба. Аз съм тази, която наследява короната от крал Едуард, Бог да приеме душата му, а Гилдфорд, моят съпруг, заема трона редом с мен.
По-скоро усещам, отколкото виждам, че сестра ми Катрин се е промъкнала малко по-близо, сякаш за да каже, че е тук като моя наследница, че ние сме момичетата с кралска кръв, определени за наследници. Не сме глупачки или пионки. Съпругът ми няма да бъде коронован за крал; нейният съпруг няма да бъде коронован за крал.
— Но той трябва да има титла — отбелязва свекърът на Катрин замислено. — Кралска титла. В крайна сметка…
Не довършва, но всички знаем какво би казал — в крайна сметка херцогът на Нортъмбърланд едва ли би направил всичко това, само за да постави на трона дъщерята на Хенри Грей. Кой го е грижа за мен, в края на краищата? Как моето възкачване на трона би облагодетелствало семейство Дъдли? Поне Гилдфорд трябва да се сдобие с титла в резултат от извършеното през този ден: семейството му ще си поиска дължимото. Не връзвай устата на вол, който вършее8, а семейство Дъдли са лакоми волове.
— Ще го направя херцог — предлагам. — Това е титла за член на кралското семейство. Ще бъде херцог Кларънс.
Последният херцог Кларънс е бил удавен в бъчва с малвазия точно на това място, заради самонадеяната си амбиция. Не ме е грижа дали ще направят сравнението.
Спя със сестра си Катрин в кралското легло, а една от дамите ми спи на сгъваемо легло на пода до нас: копринено гладките чаршафи са затоплени за мен със златна грейка, дюшекът — прободен с меч, за в случай, че там има скрит убиец. Гилдфорд не идва при мен, а на сутринта болката в стомаха ми е по-силна и когато се събуждам, откривам, че месечното ми неразположение е настъпило и кървя.
Катрин изскача от леглото и смъква завивките.
— Колко отвратително! — възкликва тя. — Защо направи това? Не знаеше ли, че цикълът ти идва?
— Не — казвам. — Невинаги идва по едно и също време. Откъде да знам, че ще дойде сега?
— Не можеше да избереш по-лош момент или място.
— Не можеш да твърдиш, че съм го избрала! — разбира се, това не се е случвало никога преди в покоите на краля: никога не е имало кралица в тези покои, в това легло. Всички кралици живеят в апартаментите на кралицата. Ние с Катрин трябва да изнесем изпоцапаните чаршафи до пералното помещение, и отговорникът за бельото изглежда отвратен. Толкова ужасно съм посрамена. Трябва да поискам да ми донесат чисто бельо и леген, за да се измия, и слугите внасят кани с гореща вода и ароматизирани кърпи. Чувствам се толкова опозорена, че когато най-накрая стигам до параклиса, обронвам лице в ръцете си и се моля на Бог да кървя до смърт и да бъда освободена от този ужасен дълг.
Веднага щом стигам до залата за аудиенции и сядам на трона, получавам съобщение от свекърва си. Една от нейните дами влиза и прави нисък реверанс — като пред кралска особа, — изправя се и ми казва, че нейна светлост херцогинята на Нортъмбърланд няма да бъде в двора тази сутрин, и че тя и синът ѝ лорд Гилдфорд се връщат в къщата си в Сион.
— Понеже отказвам да го направя крал? — питам направо.