— О, не, не могат да ме убият — потресена съм, че тя изобщо би казала нещо подобно.
— Знам! — тя е напълно съгласна с мен. Господин Носльо кима сериозно с глава. — И аз си мисля, че не могат. Със сигурност не могат, нали? Но, Джейн, въпреки това казват, че ще стане така.
Катрин е глупачка и аз знам това от цяла вечност. Дори не споря с нея, защото какъв е смисълът да изтъквам авторитети и да ѝ давам страници, които тя просто не може да прочете? Със същия успех мога да говоря на маймуната или на котенцето ѝ. Знам, че не съм сторила нищо друго, освен да се подчиня на баща си и майка си, а после да се подчинявам на съпруга си и на неговите баща и майка. Това не е измяна. Изобщо не е престъпление. То е вменен от Бога дълг: „Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ Бог твой, ти дава“.11
Кралица Мери, която учеше също като мен с кралица Катрин Пар (ние четирите — Катрин, Мери, Елизабет и аз — се привеждахме заедно над книгите), ще знае това така добре, както го зная аз. Ще „живея дълго“ на земята, защото съм почитала баща си и майка си. Би било против Божиите заповеди, ако ме екзекутират, задето съм се подчинила на родителите си. Това би означавало отхвърляне на истинността на Библията, а това е недопустимо.
Завършвам обяснението си за кралицата, и когато оставам напълно удовлетворена от него по отношение на реториката, граматиката и чистотата на страниците, ѝ го изпращам. Очаквам да го прочете, да проследи доводите ми и да се разпореди да ме освободят. Давам ѝ ясно да разбере, че не съм имала представа защо Мери Сидни ме е отвела в Сион Хаус, и че самата Мери вероятно също не е знаела. Самата аз не съм искала короната, и все още не я искам. Когато са ме убедили в законността и правилността на това деяние, съм направила най-доброто, което съм могла. Не виждам какво друго би могъл да иска някой от мен. Трябваше да се подчиня на родителите си и да последвам логиката на един довод. Всъщност, мислех, че това е правилната постъпка — но не мога да бъда обвинявана, задето мислех, че Божието дело ще се върши най-добре от кралица, която изучава Словото Му и следва законите Му, а и не е обвързана с Рим. Не обяснявам това на кралицата, защото знам, че няма да се съгласи, а една праведна дума невинаги е приятна, въпреки че аргументът е неоспорим.
Пиша подробно, казвайки на новата кралица, че съм получила съвет — всъщност заповед — да приема короната, от онези, които са били поставени над мен като по-възрастни и по-мъдри. „Прегрешението, което ми се приписва, не произтичаше изцяло от самата мен“, пиша — казвам го възможно най-тактично, предвид факта, че целият ѝ двор и всичките ѝ сегашни съветници преди бяха мои. Не се поколебавам да назова Джон Дъдли, или съпругата, или сина му: всъщност изтъквам, че от момента, в който бях принудена да заживея с тях, се чувствам зле, вероятно съм била тровена.
Докато чакам отговора ѝ, продължавам с учението си и с работата по превода. Поръчвам още книги. Трябва да се допитвам до авторитетите, докато работя, и е изключително дразнещо, че някои от тези книги не са на мое разположение сега, защото папата е постановил, че те са забранени и никой няма право да ми ги носи. Забранени! Забраняват книги, писани за Библията от задълбочени тълкуватели на Словото Божие. Ето как Антихристът си проправя път в умовете на мъжете и жените. Така религията подкрепя политическата тирания. Не съм изненадана, когато не успявам да се добера до изследванията, които ми трябват, и затова трябва да цитирам по памет и да си отбележа в полето на листа да ги проверя, когато ме пуснат да се върна на свобода в собствената си библиотека в Брадгейт, където мога да чета всичко, което искам.
Опитвам се да не се разсейвам от носещите се откъм Сити гръмки звуци — ликуване, ек на фанфари и звън на черковни камбани. Подострям перото си и обръщам страницата на гръцката граматика, която изучавам. Сега чувам виковете на чираците и жените, които пищят от радост. Не се качвам на стените да погледна надолу: мога да предположа защо е целият този шум. Всъщност не искам да виждам как братовчедка ми влиза триумфално в Лондон през Тауър Гейт и освобождава фаворитите си от затвора. Просто се надявам скоро да ме повика.
Разбирам, че първо виновните трябва да бъдат съдени и екзекутирани, преди кралицата да ме помилва. Но ми се иска да ми беше спестена гледката как мнимите свещеници и дори самият онзи стар антихрист, Стивън Гардинър, врагът на реформата, обвинителят на кралица Катрин Пар, влиза в параклиса на Тауър да отслужи литургията за пребоядисалите се изменници. Вземам възглавничката си, за да коленича на нея, опирам гръб в прозореца и облягам чело на студената каменна стена, за да се помоля за безсмъртната си душа, докато проклетият старец изнася проповед и вдига нафората и в общи линии прави магия и практикува езичество в параклиса, където толкова неотдавна се молех пряко на Бог, без да е нужно някой да се върти насам-натам в шумолящи одежди пред скрития олтар, като размахва кадилница с тамян или пръска вода.