— Какво? — пита тя объркано. — За какво говориш сега?
Притеглям я да седне до мен на пейката в прозоречната ниша.
— Готова съм — казвам ѝ. — Няма да се посрамя.
— Помоли кралицата за прошка! — казва тя внезапно. — Всички други го сториха. Не е нужно да отхвърляш религията си, просто трябва да кажеш, че съжаляваш за бунта. Тя прочете писмото ти. Знае, че вината не е била твоя. Пиши ѝ отново и ѝ кажи, че знаеш, че си сгрешила, че ще анулираш брака си, че ще ходиш на литургия, и тогава можеш да живееш спокойно в Брадгейт, а аз ще живея с теб и можем да бъдем щастливи.
Сестра ми надава лек писък.
— Какво искаш да кажеш? Какво говориш пък сега?
— Това е стихотворение, което написах.
Тя кърши разтревожено ръце. Опитвам се да я хвана, но тя скача на крака и отива до вратата.
— Мисля, че си луда! — възкликва. — Луда си, щом не се опитваш да си спасиш живота!
— Умът ми е насочен към небесата — казвам спокойно.
— Не, не е — казва тя с хапливо сестринско остроумие. — Мислиш си, че тя ще ти прости, без да се извиниш. Мислиш си, че ще спечелиш там, където Джон Дъдли се провали. Мислиш, че ще провъзгласиш вярата си и всички ще ти се възхитят за нея, както прави Роджър Ашам, учителят, и онзи смешен човек в Швейцария.
Улучва болното ми място. Бясна съм заради оскърблението към моя духовен наставник, Хайнрих Булингер14.
— Завиждаш! — изсъсквам ѝ. — Назоваваш изтъкнати мъже, но никога не си разбирала учението им.
— За какво да завиждам? — тя повишава тон. — За това ли? — жестът ѝ обхваща свързаните помежду си стаи с ниски тавани, гледката към оградените градини, стените на Тауър отвъд тях. — Ти си в тъмница, осъдена на смърт, съпругът ти е затворник, осъден на смърт. Тук няма нищо, за което бих завиждала! Искам да живея. Искам да се омъжа и да имам деца. Искам да нося красиви рокли и да танцувам! Искам живот. И зная, че ти също го искаш. Никой не би могъл да иска да умре за вярата си на шестнайсет години. В Англия! Когато на трона е собствената ти братовчедка? Тя ще ти прости! Тя прости на баща ни. Просто я помоли за прошка и си ела у дома в Брадгейт и нека бъдем щастливи! Помисли си за спалнята си там, за книгите си. Помисли си за пътеката покрай реката, където яздим!
Извръщам се от нея, сякаш ме изкушава. По-лесно е, ако мисля за нея като за светско изкушение, малко създание с лице на гаргойл, а не красивата ми руса сестра с нейните простовати вкусове и глупавите ѝ надежди.
— Не — казвам. — „Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.“15
Чувам как тя тихо изхлипва, когато се обръща с лице към вратата и потропва по нея, за да я пуснат да излезе. Не е научена да спори, както съм научена аз още от невръстна възраст: тя е образована, но не и начетена. Много невероятно е някога да успее да ме убеди в каквото и да е, тази моя глупава малка сестра. Но съм трогната от сълзите ѝ. Бих я утешила, ако можех, но нали съм призвана. Не се обръщам към нея, но ѝ напомням:
— „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от свекърва ѝ.“16
— Майка — казва тя с приглушен шепот иззад ръкава си. Попива стичащите се сълзи.
Толкова съм изненадана, че я хващам за рамото и я обръщам с лице към мен:
— Какво?
— Майка — повтаря тя. — Трябва да е син от баща му и дъщеря от майка ѝ, не от свекървата. Сбърка го, защото мразиш лейди Дъдли. Това просто показва теб, Джейн. Това не е Словото Божие. Това е твоят опит да си отмъстиш на семейство Дъдли. Надяваш се, че кралицата ще ти прости, без да промениш вярата си, и тогава Джон Дъдли, който умря, отричайки се от вярата си, ще изглежда като страхливец и еретик, а ти ще изглеждаш по-смела от него.
Пламвам от гняв заради наивността ѝ.
— Мъченица съм на твоята глупост! Не разбираш нищо. Удивена съм, че познаваш Писанието, но го използваш погрешно, за да разклатиш увереността ми. Сега си върви и не се връщай.
Тя се обръща към мен и сините ѝ очи пламтят от гнева, присъщ на Тюдорите. Тя има гордост, също като мен.
— Не заслужаваш обичта ми към теб — казва, със собствената си глупава логика. — Но въпреки това я имаш, когато най-малко я заслужаваш. Защото виждам бедата, в която си изпаднала, дори ако ти си твърде умна, за да разбереш.
14
Хайнрих Булингер (1504-1575) — швейцарски реформатор, наследник на Хулдрих Цвингли като глава на Цюрихската църква, считан за един от най-влиятелните теолози на протестантската реформация от XVI век. — Б.пр.
15
„Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който загуби душата си заради Мене, ще я намери.“ — Мат. 16:25. — Б.пр.