Нещо повече: можех да предупредя кралица Мери, че всеки съпруг би поискал да вземе короната — защото именно това се случи с мен. Именно това направи Гилдфорд веднага щом ме провъзгласиха за кралица. Сигурно и нашата братовчедка, единайсетгодишната Мери, кралица на шотландците във Франция, ще открие, че обещаният ѝ съпруг също ще узурпира властта ѝ, веднага щом стане достатъчно възрастен. Бог е поставил съпрузите над техните съпруги. Те ще предявят права за мястото си, дори ако съпругата е кралица и следва да бъде поставена над тях. Кралица Мери може да е достатъчно възрастна, за да ми бъде майка, но смятам, че аз бих могла да ѝ кажа: така правят мъжете. Женят се за жена, която ги превъзхожда, и моментално започват да ѝ завиждат за положението, и незабавно узурпират властта ѝ. Ето защо в тази страна никога не е имало управляващи кралици, само регенти в отсъствие на краля. Ето защо в Тайния съвет няма херцогини. Ако един мъж спечели почести, те му принадлежат; спечели ли ги жена, тогава те принадлежат на съпруга ѝ. Ето защо кралицата екзекутира Джон Дъдли, но пощади мен. Прочела е онова, което написах, видяла е, че тронът е наследен от мен, но пожелан от Дъдли за сина му. Разбрала е веднага, че аз може да съм вярна, но Гилдфорд е алчен. Можех да я предупредя, че всеки съпруг би отмъкнал властта ѝ и че английският народ никога няма да приеме крал-испанец. Тя е на власт от няма и осем месеца, а вече се самоунищожи. Жал ми е за нея, но не изпитвам угризения, че баща ми вдига оръжие срещу нея.
Така трябва да бъде: така може да умрат всички еретици.
Чакам часа на избавлението си, но той не настъпва. Чакам Катрин да дойде и да ми каже какво става, но изведнъж и тя престава да ме посещава. Вече не ми позволяват да се разхождам в градината или по плоските покриви на постройките на Тауър, но никой не иска да ми каже причината. Дните са тъмни, с мъгла, носеща се откъм реката, и надвиснали облаци. Казвам на госпожа Партридж, че бездруго не искам да се разхождам в градината. По това време на годината не расте нищо, дърветата са без листа, самата морава е просто едно кално петно. Няма нужда някой да ми забранява. Зимното време, а не волята на кралицата, ме държи затворена. Госпожа Партридж стисва устни и не казва нищо.
Отнякъде в Сити чувам викове и изстрели. Без съмнение това е баща ми, който идва за мен начело на армията си. Книгите ми са спретнато подредени на масата ми, листовете хартия — вързани заедно. Готова съм да си тръгна.
— Какво става? — питам тихо госпожа Партридж.
Тя се прекръства, сякаш това е естествен жест за прогонване на лошия късмет.
— Да ви прости Господ! — възкликвам веднага при този ужасен жест. — Що за нелепо ръкомахане е това? Каква полза според вас ще донесе то на някого? Защо не вземете направо да плеснете с ръце, за да сплашите и прогоните Сатаната, като така и така сте започнали?
Тя ме поглежда право в очите.
— Моля се за вас — е всичко, което отвръща, и излиза от покоите ми.
— Какво става? — изкрещявам. Но тя затваря вратата зад гърба си.
Тауър, Лондон
Четвъртък, 8-ми февруари 1554 г.
Имам посетител. Джон Фекнам, чието идолопоклонство ясно личи от дългото му кремаво вълнено расо, пристегнато на кръста с кожен ремък, и бялата качулка, която отмята назад от квадратното си, поруменяло лице. Бенедиктински монах, дошъл да посети мен, бедната глупачка.
Задъхал се е от изкачването по стълбите до покоите ми.
— Стръмно — успява да изрече, а после свежда глава в поклон. — Лейди Дъдли, дойдох да говоря с вас, ако се съгласите да ме приемете — говори с грубоватия акцент на касапин или млекар, нищо подобно на изтънчения изговор на моите получили образованието си в Кеймбридж домашни учители. Кара ме да се усмихна — сякаш краварят изнася проповед.
— Нямам нужда да ме напътства слепец в тъмнината — казвам тихо.
— Имам тежки новини за вас — наистина изглежда доста съкрушен от онова, което има да ми съобщи. Помислям си за баща си, който идва към мен сега, начело на армията си, и усещам спазъм на страх в чувствителния си стомах. Надявам се нищо да не се е объркало. Но нима, ако нещо се беше объркало, биха изпратили непознат еретически свещеник да ми го съобщи? Охранен еретически свещеник с кръгло лице и груб акцент? Това е оскърбление спрямо мен.
— Кой ви поръча да ми съобщите тези новини? — питам. — Кой натовари вас, един пълен и тежък човек, с такива тежки новини?
Той въздъхва отново, сякаш е не само уморен, но и тъжен.