Изправят баща ми на съд и отново го намират за виновен. Мисля си, че тъй като кралицата го помилва веднъж преди, със сигурност ще повтори помилването? Тъй като провинението е същото? Защо да не го стори? Ако измяната не е била счетена за твърде сериозна първия път, толкова по-лошо ли е да бъде извършена отново? Не мога да се видя с майка си, за да я попитам дали се надява да спаси съпруга си, както направи миналия път, защото не ходя никъде. Не излизам от замъка Бейнардс. Не зная дали ми е позволено да излизам. Мисля, че не.
Никой няма да ме попита дали бих искала да отида на гости: никой не ме води никъде с баржата, дори не ме канят да изляза с тях. Никой не ме пита дори дали искам да изляза на езда. Абсолютно никой не говори с мен, освен слугите. Нямам представа дали пазачите на външната порта биха ми отворили големите врати, ако тръгна към тях. Доколкото мога да преценя, съм затворничка в къщата на съпруга си. Доколкото зная, намирам се под домашен арест, самата аз заплашена от обвинение в държавна измяна. Никой не ми казва нищо.
Всъщност никой не ходи никъде. Никой не излиза изобщо, освен свекър ми, който надява най-хубавата си дреха и забързва към съда, за да съди публично многобройните мъже, които бяха негови съюзници само преди броени седмици. Сега те са обвинени в държавна измяна и ги бесят един след друг на всеки кръстопът в града. Самата Елизабет, полусестрата, наследницата, и, доколкото знам, най-добре скритата участница в заговора, е заподозряна в държавна измяна, и аз не мога да кажа, че особено ме е грижа дали ще обезглавят и нея. След като можаха да обезглавят Джейн, която преди всичко никога не е искала трона, не виждам защо да се колебаят за Елизабет, която винаги го е искала толкова силно и е много противно момиче, толкова суетна и такава сплетница.
Не мога дори да виждам малката си сестра Мери, която е с майка ми в лондонската ни къща, Съфолк Плейс. Не виждам никого освен свекър си и така наречения си съпруг на вечеря и в параклиса, където се молим по четири пъти на ден, шепнейки непознати думи отново и отново, в осветения от свещи полумрак. Тогава те не ми говорят, а свекър ми ме гледа така, сякаш е изненадан, че съм още там и не може да си спомни точно защо.
Не му давам повод за оплакване. Благочестива съм като затворена в манастир монахиня — затворена против желанието ѝ в манастир монахиня. Вината не е моя! Родена съм и съм възпитана в реформираната религия и учех латински заради учебните си занимания, а не за да мънкам с някой свещеник. Зная граматиката, но никога не съм учила молитвите наизуст. Затова псалмите и благословиите са толкова безсмислени за мен, колкото ако бяха на иврит. Държа главата си сведена и шепна нещо с благочестив вид. Коленича и се изправям, и се кръстя, когато го правят и всички останали. Ако не бях толкова ужасно тъжна, щях да се отегчавам до смърт. Когато ми съобщават тихо, точно преди литургията, че баща ми е бил обезглавен заедно с другите предатели, се чувствам по-скоро изтощена, отколкото нещастна, и не зная какви молитви следва да бъдат казани за него. Мисля си, че след като кралица Мери е на трона, той сигурно е отишъл в чистилището и е редно да плащаме литургии за душата му, но не зная къде следва да се плащат литургии, след като абатствата са все още затворени, и дали за него би имало полза от тях, щом Джейн каза, че така или иначе не съществувало такова място като чистилище.
Чувствам само колко много, много уморително е всичко това, и единственото, което всъщност ме интересува, е кога ще мога да изляза и дали някога ще бъда отново щастлива. Според мен това сигурно означава, че съм, както каза Джейн, изцяло лишена от дара на Светия Дух, и за момент си помислям, че ще ѝ кажа, че има право и съм една много светска и разглезена глупачка, но ме обзема необяснима тъга, а после си спомням, че никога няма да ѝ кажа нищо, никога вече, и си спомням, че точно затова съм тъжна.
Невероятно е, но майка ми — най-неправдоподобният ангел на света — извършва истинско чудо. Тя постоянно посещава двора, умолявайки кралицата на нас, невинните жертви на бащината ми амбиция, на тримата оцелели от неговото семейство, да ни бъде простена неговата измяна. Почитаемата ми майка преследва благосклонността на кралицата, както ловец преследва охранен елен, и в крайна сметка хваща плячката си натясно и прерязва косматото ѝ гърло. Щом Джейн вече я няма и не може макар и неволно да се превърне в център на какъвто и да е бунт, щом баща ми е мъртъв и погребан, кралицата ни връща една от нашите къщи, Боманър, близо до Брадгейт Парк, и целия прекрасен парк Лъфбъроу, пълен с наш дивеч, и отново ни е позволено да живеем охолно.