Когато най-напред срещам двамата Хърбърт, баща и син, имам чувството, че сме непознати. Бракът ми е анулиран, сякаш никога не е бил сключван, и никой от тях не ми казва дори една дума. Графът на Пемброук се покланя, сякаш не може да си спомни напълно коя съм, синът му Хенри свежда глава с престорено съжаление. Пренебрегвам и двамата.
Не ме е грижа за тях, не ме е грижа за нищо в двора. Отново станах млада дама от кралската фамилия. Възстановена съм на мястото си. Едва успявам да повярвам, че изобщо някога съм имала сестра Джейн, защото никой въобще не я споменава. Не съм имала баща, не съм имала сестра Джейн. Малката Мери и аз сме предани почетни дами на кралица Мери, а майка ми я придружава навсякъде като нейна предпочитана братовчедка и старша придворна дама. Имам собствени покои в апартаментите на кралицата, докато Мери спи в стаите за придворните дами заедно с другите момичета. Признати и почитани сме като братовчедки на кралицата, създаваме си нови приятелства и си намираме нова компания.
Аз се запознавам с Джейни Сиймор, която е сестра на Нед Сиймор, красивото момче, което бе дошло да се сгодява за Джейн преди толкова много време. Веднага харесвам Джейни. Тя е умно момиче, отдадена на учението като Джейн: дори пише римувана поезия и въпреки това е закачлива и забавна. Веднага откривам в нея идеална приятелка: тя е красива като мен и начетена като Джейн. Надявала се е да стане зълва на Джейн и е единствената в двора, която говори за нея. Споделили сме една загуба, а сега можем да бъдем приятелки.
Двете сме единодушни за всичко, показваме безмълвно неодобрение, когато кралицата приема предложение за брак от мъж, по-млад от нея с цели единайсет години и хиляда пъти по-привлекателен: ослепително красивият принц Филип Испански, който идва в Англия със свита от прекрасни, смугли приятели и се заема да подлуди от страст всички нас, момичетата, да ни накара трескаво да търсим възхищението им.
Те всички са толкова богати, те са неописуемо, невъобразимо богати! Едно момиче не може да бъде обвинявано, задето потайно научава няколко думи на испански и се моли някой от доновете, почти без значение кой от тях, да я забележи. Тъмните им плащове до един са избродирани със златни или сребърни нишки — истинско злато, истинско сребро. Носят нанизи от злато и верижки от злато на раменете си, преметнати на шиите им като шалове. Шапките им са обшити с перли, носят рубини така небрежно, сякаш са обикновени червени гранати, и всеки един от тях носи нелепо огромно разпятие, което или виси под долните му дрехи, или е окачено на видно място на шията му. Не мога да не се усмихна, като си помисля как би потръпнала Джейн при тази демонстрация както на богатство, така и на ерес само в един суетен акт. Изведнъж усещам липсата ѝ отново, съвсем като в началото, когато си спомням широко отворените ѝ пъстри очи, скандализираното ѝ изражение, присвиването на устните ѝ в знак на неодобрение.
Момичетата от покоите на кралица Мери обсъждат шепнешком дали биха искали да се омъжат за някой от красивите благородници и да заминат за Испания завинаги, и аз си помислям — да, бих искала. Бог ми е свидетел, че искам. Не бих се притеснявала за ерес и праведност: искам да танцувам и да нося на пръстите си цяло малко състояние. Искам някой да ме обича, искам да се чувствам жива, искам да се чувствам лудешки жива във всеки миг от всеки ден, тъй като видях колко бързо може да умре едно момиче. „Ще те научи да умираш!“ Научих се, и искам само да живея. Джейни Сиймор казва, че сърцето ми препуска бурно точно като нейното, че и двете сме момичета, които трябва да живеят живота в галоп. Ние сме млади и трябва да имаме всичко веднага, наведнъж. Тя казва, че това е да бъдеш млада и красива — не като кралицата, която е почти на четирийсет и е мудна като дебела стара кобила, оставена твърде дълго на пасището.
Кралицата се омъжва за принц Филип Испански в Уинчестър, но не изглежда никак добре на сватбата си. Пребледняла е от нерви, а дребното ѝ, квадратно лице приема смръщеното изражение на злонравния ѝ баща, когато е неспокойна. Стойката ѝ е като неговата на ужасните портрети, с разтворени крака под плътната ѝ рокля, на вид като свадлива кокошка. Небеса! Каква решителна стара жена е тя! Зная, вината не с нейна — не съм такава глупачка да мисля, че една жена би трябвало да бъде обвинявана, задето не е млада и красива, — макар, разбира се, да предпочитам младите и красивите, тъй като самата аз съм една от тях. Но поне изглежда възможно най-добре в сватбения си ден, облечена е както подобава, носи златна рокля на венчавката, ръкавите ѝ са избродирани с диаманти — а след това, затаили дъх, започваме очакването, за да разберем дали ще може да му роди син.