Казвам ѝ: нищо подобно! Нищо подобно! Никога не сме били женени, съвсем не! Точно както и тя никога не е била сгодена. Онзи брак е отречен и забравен, и аз нямам представа защо той ми се усмихва така очарователно. Трябваше да ме задържи като своя съпруга, щом ме харесва толкова много, ако бе имал достатъчно разум да се противопостави на нарежданията на семейството си и да последва сърцето си. Но той допусна грешката да ме остави да си отида, и аз предполагам със задоволство, че съжалява за това, сега, когато вижда, че съм център на внимание в двора.
Но другият джентълмен — всъщност благородник, — който проявява интерес към мен, буди още по-голяма изненада: испанският посланик, граф Де Фериа.
Не съм глупачка. Не мисля, че се е влюбил в русата ми красота, макар че е достатъчно любезен да казва, че приличам на статуетка от алабастър, с толкова чиста кожа и с коса, руса като на ангел. Казва ми, че в Испания биха се прекланяли пред красотата ми, че приличам на картина върху рисувано стъкло, изобразяваща ангел — сияйно прекрасна. Наслаждавам се на всичко това, разбира се, но зная много добре, че не външността ми — дори да съм най-хубавата в двора — е това, което го интересува. Разбира се, че става дума за роднинските ми връзки с кралицата, за близостта ми до трона. А ако испанският посланик проявява интерес към мен, не означава ли това, че престолонаследникът на Испания — самият крал-консорт на Англия — също се интересува от мен? Дали не прикрива колко е привлечен от мен чрез един безсъдържателен флирт с Елизабет? Нима всъщност папистите ме подготвят за трона, точно както Джейн беше насила поставена на него от реформаторите? Дали испанците не се надяват, че когато кралицата умре, могат да обявят мен за предпочитана от тях наследница, а Филип да се ожени за мен и да управлява чрез мен?
Не задавам този въпрос открито на испанския посланик: твърде умна съм за това. Естествено, разбирам как трябва да се играят тези игри на власт. А той не казва нищо направо, освен че крал Филип ми се възхищава, и ме пита дали храня топли чувства към Испания? Дали съм непреклонна реформаторка като клетата си сестра или клоня към истинската Църква?
Свеждам скромно поглед, усмихвам се, забила очи в краката си, и казвам, че човек не може да не се възхищава на крал Филип. Не казвам нищо, което би могло да прозвучи еретично или дори спорно, но се заклевам пред себе си, че няма да бъда ничия марионетка. Никой никога няма да ми заповядва отново. Ако някой се кани да ме постави насила на трона, както поставиха сестра ми, ще открие, че съм достойна за кралица сама по себе си: ще открие, че ако поставят короната на главата ми, ще я задържа и ще си запазя и главата. Никой няма да ме изкуши да се съглася на една несигурна узурпация. Никой няма да ме изкуши да настоявам за наследството си. Грижливо и благоразумно ще служа на собствените си интереси. Няма да рискувам нищо за вярата си. Ако Бог иска да заема английския престол, тогава ще трябва сам да положи усилие, за да ме постави там.
Но слушам внимателно, когато испанският посланик отива отвъд ласкателството и се насочва към кроежите. Ако испанците убедят кралица Мери да ме посочи като наследница, а после да ме подкрепя в тази ми роля, със сигурност ще успея.
— А въпреки вярата на сестра си, имате ли естествена склонност към старата религия? — пита ме граф Де Фериа, сладък като мармалада, който изсипва с лъжица в чинията ми.
Вдигам поглед към него изпод ресниците си, когато ме подканва да се отрека от мъртвата си сестра и всичко, в което е вярвала.
— Разбира се, следвам религията на кралицата — казвам непринудено. — Трябваше да науча всичко от самото начало, и да науча и литургията на латински, тъй като съм отгледана в домакинство на реформатори, които се молеха на английски. Но се радвам да уча и да откривам истината — поколебавам се. — Не съм еретичка.
Разбира се, че не съм. Братовчедка ми, кралицата, която се възкачи на трона, уверявайки всички ни в добрите си намерения да позволи на всеки да открива Бог по свой начин, екзекутира сестра ми заради вярата ѝ, а сега въвежда Светата Инквизиция, за да изтезава и други и да гори на клада онези, които споделят религиозните убеждения на Джейн. Не и мен! Не смятам да отида в затвора заради някакъв начин на изразяване. Не смятам да бъда обезглавена, задето съм пропуснала да се поклоня пред нафората или съм забравила да потопя пръсти в купела, или каквото и да било друго нещо, което днес е въпрос на живот и смърт, а вчера дори не е ставало дума за него. Сега олтарите са скрити зад преградата между хористите и нефа на църквата, така че всички действия на свещеника са мистерия. Сега има статуи във всяка ниша и свещ пред всяка от тях. Сега има дни, определени за почитане на светците, когато никой не работи, и дни за пости, когато не бива да ядем нищо освен риба. Има всевъзможни части от ритуала, които трябваше да науча, за да не изглеждам като еретичка, сестра на опасна еретическа мъченица. Свеждам глава и падам на колене и вдъхвам тамяна заедно с най-благочестивите. Няма да допусна някой да ме заклейми като еретичка, понеже обръщам гръб на скрития олтар и не се изправям и коленича точно когато трябва.