Твърдо решена съм на това. Ще бъда покорна. Ще получа цяло състояние от тази изключително благочестива кралица, а после тя ще ми намери някой красив мъж, за когото да се омъжа и от когото да имам прекрасни синове. Тогава ще бъда папистката престолонаследница с предан на вярата поданик в люлката, и не се съмнявам, че ще ме избере за следваща кралица. Това е съдбата ми. Ще подпомогна осъществяването ѝ, но няма да поемам рискове. Затова се усмихвам на посланика на нейния съпруг, който на практика ме пита дали искам да бъда кралица, и се постаравам той да разбере, че в Англия няма никоя по-подходяща.
С изключение, разбира се, на Маргарет Дъглас, която смята, че кралица би трябвало да бъде тя, с изключение на малката Мери, кралицата на шотландците, в нейните дворци във Франция, която си мисли, че това би следвало да е тя, съпътствана от френски войски, които да утвърдят правата ѝ. С изключение на Елизабет, най-малко вероятната наследница на своята полусестра, обезправена от закона, от религията, от нрава си и по рождение.
Елизабет Нещастната идва в двора и въздиша по ъглите, сякаш сърцето ѝ се къса за хвърлените в затвора духовници и мъчениците, които горят в Смитфийлд. Елизабет, лъжкинята, се облича много скромно, сякаш не обича красивите дрехи и скъпите накити. Тя е като паун, скрит в черно оперение. Елизабет идва на литургия и притиска ръка отстрани до тялото си, сякаш изпитва твърде силна болка, за да се поклони пред нафората, а понякога успява да припадне и да я изнесат, за да може чакащите тълпи отвън да я видят как умира за протестантската си вяра и да помислят, че кралицата е жестока към своята полусестра. Елизабет, това дяволито и хитро създание, се съвзема със забележителна бързина и по-късно може да бъде видяна да се разхожда в градините с крал Филип: очите му са вперени в извърнатото ѝ надолу лице, докато се накланя към нея да я чуе какво шепне.
Мисля си, че Елизабет протака нарочно и очаква кралицата, която е все по-болна и по-мълчалива с всеки изминал ден, да умре, и тогава крал Филип да се ожени за нея, Елизабет, и да я направи своя съпруга и кралица на Англия на мястото на Мери. Докато испанският посланик ухажва мен, неговият господар, кралят, ухажва Елизабет, и виждам, че девическата ѝ сдържаност е толкова искрена, колкото и моята, и че и двете се стремим към трона.
Двете с нея се срещаме всеки ден, докато обслужваме кралицата — и се покланяме една на друга с отмерена вежливост, и се целуваме като братовчедки, и аз съм уверена, че и двете си мислим: та ти си по-далече от трона, отколкото аз. Какво ти обещават? И мога да се закълна, че и двете си мислим: а ако някога стана кралица, ще видиш, и още как!
Дворецът Уайтхол
Лондон, зимата на 1558 г.
И именно затова е такъв ужасен шок, когато, след като има всички основания да посочи мен, която се радвам на прикритата подкрепа на испанците, мен, която демонстрираше по всички възможни начини папистката си благочестивост, в мига, когато става ясно, че болестта и скръбта на кралица Мери ще бъдат фатални, тя посочва Елизабет — Елизабет! — посочва я в последния възможен момент, на смъртното си легло, и половината страна полудява по протестантската принцеса, която сега влиза в Лондон и заема трона си, сякаш тя е законната наследница с кралска кръв, а не незаконородена дъщеря, на която се е усмихнал късметът.
След всичко, което направих, за да се докажа като добра папистка, кралица Мери ми изменя, изменя на гръмко провъзгласяваната си вяра, за която загинаха толкова много хора. Дори не споменава истинската папистка и наследница, другата си братовчедка Мери, кралицата на шотландците, която сега е омъжена за Франсоа Френски и има безочието да се самопровъзгласи за кралица на Англия, като че ли моят клон от семейството не е посочен като по-близък до престола от нейния. Кралица Мери дори не споменава Маргарет Дъглас, макар че обеща да я направи наследница. Измамва всички ни и посочва Елизабет. Елизабет, своята неприятелка!