— Толкова си права — казва Джейни Сиймор съчувствено. Обръща глава, за да се закашля в ръкава си, и цялото ѝ тяло се разтърсва от силния спазъм. Но тя се усмихва, когато се обръща отново към мен, с блеснали от треска очи. — Права си, всички знаят, че тя не е истинската наследница, всички знаят, че е незаконородена, но няма кой да вземе твоята страна. Всички привърженици на реформираната религия вярват, че Елизабет е най-доброто, което могат да получат, и дори папистите не смеят да предложат Мери, кралицата на шотландците, която е наполовина французойка.
Държа господин Носльо на скута си и го гъделичкам по дебелото коремче. Затворил е очи от удоволствие. От време на време се прозява леко — а може би се смее тихо.
— Ако бях омъжена… — спомням си как семейство Дъдли крояха планове, заеха се да ги осъществяват и се бореха за Джейн. Къде бих могла да бъда сега, ако имах влиятелно семейство, което да организира заговор в моя подкрепа, ако баща ми беше още жив? Ако имах съпруг и баща му осъзнаеше какви бихме могли да бъдем?
— О, да, но семейство Хърбърт няма да рискуват да предприемат нещо срещу Елизабет.
— Никога не мисля за Хенри Хърбърт — лъжа аз, а Джейни улавя погледа ми и избухва в звънък смях, който завършва с пристъп на кашлица.
— Разбира се, че не мислиш. Но все още си наследница на трона, и баща му не забравя това! Сега винаги е толкова любезен с теб!
— Не ме е грижа! — тръсвам глава и поставям господин Носльо да седне на малкия си задник, така че да ни наблюдава със сериозния си поглед.
— Но трябва да се омъжиш — казва Джейни, след като си поема отново дъх. — Елизабет няма да ти намери добра партия за женитба. Иска да ухажват единствено нея. Би превърнала в монахини всички ни, ако можеше. Майка ти нищо ли не планира за теб сега, когато кралица Мери не те посочи за наследница след Елизабет, сега, когато Елизабет не ти обещава, че ще я наследиш?
— Надява се, че Елизабет ще започне да ни оказва благоволение — казвам. — Бих имала възможност за по-добър брак, стига само Елизабет да ни признае — нас, нейните роднини. Но очевидно тя мисли само за себе си. Аз съм съвсем забравена. Дори нямам истинско място в личните ѝ покои. Не съм в най-близкото ѝ обкръжение. Все едно че съм някаква непозната, която се навърта и чака отвън в залата за аудиенции като молителка, когато мястото ми е вътре, като на нейна сродница. Кралица Мери никога не би се отнесла така с нас.
Джейни поклаща глава.
— Това е просто ревност — казва тя, докато вратата към личния ѝ кабинет се отваря и красивият ѝ брат Нед подава глава в стаята и, виждайки, че с Джейни сме сами, влиза.
— Що за мрежи предете, малки паячета такива? — пита той и се тръсва на едно столче до огнището между нашите две места.
Усещам как се поизправям в стола си, повдигам лице към светлината и го накланям под най-подходящ ъгъл. Обожавам Едуард Сиймор още откакто беше сгоден за сестра ми Джейн и тогава ѝ казах, че той е най-красивият млад мъж на света, с най-милите очи: но тя не искаше и да чуе. Сега го виждам почти всеки ден и той ми подхвърля закачки с фамилиарността на стар приятел, но все още си мисля, че е най-красивият млад мъж на света.
— Говорим за женитба — казва Джейни, предизвиквайки ме да възразя.
— Не за нашите женитби — уточнявам припряно. — Не се интересувам от женитба.
— О, колко жестоко! — възкликва Нед и намига. — В двора ще има много разбити сърца, ако живеете и умрете като девица.
Изкикотвам се и се изчервявам, и не се сещам за подходящ отговор.
— Разбира се, че тя трябва да се омъжи — казва Джейни. — И то за някой от възможно най-подходящо семейство. Но за кого? Ти как мислиш, Нед?
— Някой испански принц? — пита той. — Испанският посланик не е ли ваш голям почитател? Някой френски благородник? Нима едно момиче като лейди Катрин Грей, толкова близо до трона, толкова прекрасно, не може да устреми поглед толкова нависоко, колкото пожелае?
— Какво говорите! — възкликвам с престорена скромност, но съм изключително развълнувана от този неуместен разговор. — Решението зависи от близките ми.
— О, не испанец! Тя не иска да заминава за Испания — казва Джейни безгрижно. — Не мога да я пусна да замине. Тя трябва да си намери някой красив англичанин, разбира се.
— Не познавам дори един — заявява Нед. — Никой, който да е достатъчно красив. Не бих имал представа откъде да започна да търся. Всичките ми приятели са невзрачни и не твърде умни, а аз… — млъква рязко и поглежда право към мен. — Нима не бихте обмислили мен? Семейството ми има отлично положение.