Майка ми боледува и понякога се оттегля изцяло от двора. Мери отива с нея в Ричмънд. Никой не се бори да застане пръв зад Елизабет: майка ми е изгубила всякакво желание да се бори.
Единственият човек, който изобщо ме забелязва, е испанският посланик, граф Де Фериа, а той е все така очарователен и толкова изпълнен с възхищение, и толкова дружелюбен, че не мога да устоя и му се доверявам. Споделям с него убеждението си, че никога няма да бъда щастлива в Англия, докато Елизабет е кралица, а той казва — така подканващо! — че би трябвало да отида с него и графинята в Испания, където ще ме представят на семействата на всички красиви благородници, които са си отишли у дома с Филип. Казва ми, че има нов договор между Англия и Франция, и че младата Мери, кралицата на шотландците, е била измамена от своите царствени френски сродници, за да постигнат мир. Никога вече няма да ѝ позволят да предяви правото си над английския престол. Тя е отхвърлена. Аз съм единствената наследница на Англия.
Разсмивам се — та как бих могла някога да отида в Испания? Но го уверявам, че винаги ще се съветвам с него, че той е единственият ми приятел, и че няма да се омъжа за никого, без да се допитам до него за избора си. Но не съм толкова недискретна, та да му кажа, че вече съм избрала.
Дворецът Нонсъч
Съри, лятото на 1559 г.
Отсъствието на Нед от двора се проточва, а сега чувам да се говори, че не бил добре и трябвало да остане при майка си, за да се лекува. Те са много болнаво семейство. Джейни като че ли не е била добре от деня, когато я срещнах, но никога преди не е позволявала това да попречи на присъствието ѝ в двора. Бих предположила, че нищо не може да е по-добро за тях двамата от това да придружат двора на лятното му пътуване — да яздят всеки ден, на чист въздух. Сигурна съм, че това би било най-доброто за тях. Страхувам се, че майката на Нед се опитва да го държи далече от мен, а това е толкова ужасно несправедливо спрямо мен, тъй като не съм сторила нищо, с което да предизвикам нейното или неговото недоволство. За всичко е виновна Елизабет, чието лошо отношение към мен кара всички да ме избягват.
Тя ме тормози по десетки дребни начини. Получавам по-лоши покои, отколкото ми се полагат, вървя отпред в процесиите, но тя не показва благоволение към мен насаме. Не ме кани да си избирам красиви рокли от кралския гардероб — никога не ми дава нищо. Придворните дами получават малко заплащане и трупат състояния от услуги и подаръци: но аз никога не получавам каквото и да било от Елизабет и никой няма да ми плати, за да го представя на кралицата, понеже е добре известно, че тя никога не разговаря с мен.
Изпитвам дребно задоволство, че когато дворът тръгва на път, Елизабет трябва да нареди от кралската гардеробна да предоставят рокли на всичките ѝ дами, а, разбира се, на мен те ми стоят по-добре, отколкото на която и да било друга. Нейното голямо увлечение, началникът на конницата Робърт Дъдли, може и да се опитва да забрави, че някога съм била негова балдъза, но въпреки това вижда колко добре седя върху силен ловен кон. Елизабет може и да не е благосклонна към мен, но не може да скрие, че съм най-красивото момиче в двора, изящна, когато танцувам, зашеметяваща, когато яздя. Доведената ми баба, която била прочута красавица навремето, когато била млада съпруга на моя дядо Чарлс Брандън, ме целува по челото и казва, че съм безспорно най-красивото момиче в двора, както е била тя на моята възраст. Пътуваме няколко седмици, а после отиваме в двореца Нонсъч, приказно място, разположен в прекрасно землище до реката. Собственост е на вдовеца Хенри Фицалан, граф на Аръндел, който не забравя дълга си към семейството на първата си съпруга, моята леля, и ми отрежда видно място във всички развлечения, които е подготвил за двора. Когато Нед Сиймор и Джейни най-накрая се присъединяват към двора, ме откриват да танцувам в поетичните драми и да предвождам лова, възседнала новия си кон, в самия център на летните развлечения.