Благодарение на всекидневния ритъм на дворцовия живот Нед се оказва до мен в параклиса и на закуска, по време на лова и на вечерята, танците и играта на карти. Придворните всеки ден подготвят и провеждат ново забавление. Чичо ми Аръндел е организирал пиеси и поетични драми, танци и пикници, надбягвания и турнири. Робърт Дъдли е навсякъде, добавяйки малки щрихи към красивите церемонии, измисляйки допълнителни празненства. Той е центърът на всичко и никой не може да откъсне очи от него. Той си е възвърнал богатството и кралското благоволение и е озарен от златното сияние на успеха. Кралица Елизабет е открито, очевидно, безсрамно оглупяла от любов по него. Не може да се сдържа и постоянно го търси с поглед, лицето ѝ светва, когато го види. Нещо я привлича през стаята към него. Виждам ги как се търсят и не виждат никой друг. Мисля си, че само аз разбирам напълно това. Зная какво чувства тя, защото за мен е същото.
В залата на съвета в двореца висшите лордове, особено по-старите, свикват заседания на Тайния съвет, докато дворът се забавлява. Постоянно има неотложни неща за обсъждане, всеки ден пристигат пратеници от парламента, които настояват тя да се омъжи за братовчеда на Филип Испански или за френския принц: някой — който и да е! — стига да ѝ осигури могъщ съюзник и шанс за син и наследник. Но Елизабет язди по цял ден редом с Робърт Дъдли и танцува с него по цяла нощ, и всяка жена в двора може да каже на членовете на съвета, че тя дори не ги чува. Сговорчиво се съгласява, че трябва да се омъжи, че за сигурността на кралството ѝ трябва високопоставен чуждестранен консорт, и че един наследник може да подсигури бъдещето на кралството, но тъмните ѝ очи следват Робърт Дъдли из стаята, докато той обикаля красивите момичета, но рано или късно винаги отива при нея.
Всички наблюдават това ухажване, а в опияняващата атмосфера на един двор, където кралицата е открито, лудо влюбена в женен мъж, всички са свободни да флиртуват и дори да се измъкват тайно, за да отидат да се целуват. По-старите мъже и съветници, които са толкова злонравни и сериозни, по-възрастните жени, които толкова настояват на скромността и сдържаността и вечно се връщат към миналото и все опяват какво било едно време, просто остават пренебрегнати, след като кралицата на Англия излиза да язди рамо до рамо с мъжа, за когото започват да шушукат, че е неин любовник: ръцете им са преплетени скришом, когато се прибират.
Със сигурност никой не наблюдава мен, никой не наблюдава Нед. Срещаме се в спалнята на Джейни, когато тя е твърде зле, за да стане от леглото си. Аз съм там, за да се грижа за нея, той е добър брат, който посещава сестра си. Докато тя лежи на възглавниците си и се усмихва сънено на двама ни, ние седим в прозоречната ниша, държим се за ръце и си шепнем. Срещаме се във всеки ъгъл и вход из двора, за да разменим по няколко думи и той едва да докосне с устни ръката ми, шията, ръкава на роклята ми. Когато минава покрай мен в галерията, улавя пръстите ми, когато свири на лютня и пее любовна песен, хвърля поглед първо към мен, сякаш за да каже: тези думи са за теб. Вечер играем карти заедно с Джейни и моята леля Бес, която вече е лейди Сейнт Лоу, и танцуваме заедно, когато призоват да се избират партньори за танц. Всички знаят, че Нед Сиймор винаги партнира на лейди Катрин. Никой друг дори не ме кани да танцувам, никое от момичетата не пърха кокетно с мигли към Нед. Дори старите дами в двора — майка му, майка ми и техните приятелки със зорки погледи — са принудени да отбележат каква красива двойка сме, толкова високи и толкова белокожи и руси, родеещи се с кралското семейство и от двете страни.
Това, което никой не вижда, е че когато танците приключват, ние отиваме в ъгъла на голямата зала и тогава ръката му обгръща талията ми, а той ме обръща към себе си, сякаш все още танцуваме и може да ме прегърне плътно.
— Катрин, ти си моята любима — прошепва той. — Луд съм по теб.
От докосването му ми се завива свят. Мисля си, че ще припадна, но той ме поддържа изправена. Позволявам му да сложи ръка под брадичката ми, позволявам му да повдигне лицето ми към своето за целувка. Устните му са топли и настойчиви, ухае на чисто бельо и портокалова вода. Заравя лице във врата ми и усещам как гризе меката долна част на ухото ми. Вкопчвам се в него, за да го почувствам надолу, по цялата дължина на тялото си: силните му ръце, широката му гръд, твърдото му стройно бедро, опряно в мен.
— Трябва да се оженим — казва той. — Вече не е шега.
Не мога да кимна, защото устата му е върху моята. Той ме пуска за миг и аз слагам ръка на тила му, за да го притегля обратно в целувката.
— Ще се омъжиш ли за мен? — пита той, а устата му отново покрива моята.