— Господи, иска ми се да беше видяла — казва тя. — Беше по-хубаво от театър. Мистрес Ашли на колене, умоляваща кралицата да не показва толкова голяма благосклонност към Робърт Дъдли, настояваща, че тя ще изгуби репутацията си, напомняща ѝ, че той е женен и че кралицата не бива да бъде постоянно в неговата компания, и после думите на Елизабет, че ако обича Робърт Дъдли, не вижда кой би могъл да я спре.
— Но какво казахте всички? — настоявам. — Вие, дамите? — тази сцена се е разиграла в спалнята на Елизабет, когато се обличала. Кат Ашли, някогашната ѝ гувернантка, е единствената жена, достатъчно смела да каже на Елизабет, че страната я смята за завършена блудница, а Робърт Дъдли — за амбициозен прелюбодеец. Сестра ми е извадила голям късмет да бъде зрителка на тази сцена. Държала украсените със златни връхчета връзки на Елизабет, чакайки да ѝ завърже обувките, когато Кат паднала на колене и започнала да умолява кралицата да не се държи като блудница.
— Ние, всички до една, мълчахме, защото не сме дръзки глупачки като Кат Ашли — казва упорито Мери. — Не избухвам необмислено като теб. Мислиш, че ще кажа на кралицата на Англия да не ухажва мъжа, когото обича? Мислиш, че ще ѝ се противопоставя, както се противопостави ти?
— Той не е свободен да обича — казвам строго. — Нито пък тя. Ето това е разликата между тях и нас с Нед. Тя е кралица, която би трябвало да се омъжи в полза на страната си, а той е вече женен мъж — а ние двамата с Нед сме млади, свободни, и двамата — от благороден произход.
— Нима говориш за женитба с Нед? — пита Мери.
Смъквам се на колене пред нея, така че лицата ни да са на едно ниво.
— О, Мери, да, говоря — прошепвам. — Да! Уверявам те, за това говоря.
Дворецът Хамптън Корт
Октомври 1559 г.
Нед ме гледа отвисоко, възседнал красивия си кон, облечен в тъмносиньо кадифе: жакетът му е избродиран с по-тъмносиня нишка, кадифената му шапка — поръбена с тъмносин ширит. Стоя до главата на коня му, с господин Носльо, вкопчил се в рамото ми, и вдигам поглед към него.
— Как е конят? — питам и двамата се засмиваме при спомена за неловкото ми държание с него, само преди месеци, а ето че сега сме щастливи и самоуверени.
Той отива в Чартърхаус в Шийн, за да поиска от майка ми позволение да се оженим.
— Не забравяй да ѝ напомниш, че Елизабет не може да има възражения — казвам му. — Не забравяй да ѝ кажеш, че съм достатъчно възрастна да знам какво искам.
— Ще ѝ кажа — уверява ме той. — Едва ли има причина майка ти да откаже. Именно това искаха тя и баща ти за сестра ти. Щом съм бил достатъчно добър за Джейн, сигурно съм достатъчно добър за теб. Семействата и на двама ни се издигнаха високо, а после бяха унизени и сега ти нямаш голяма зестра и не си фаворитка на кралицата. Но така или иначе, за мен това няма значение.
— Не бива да бъда унижавана — казвам сприхаво. — И не съм унизена в очите на другите. Испанският посланик каза, че няма друга наследница на Елизабет освен мен. Освен това сега отново се издигам. Тя толкова се гневи на братовчедка ни Маргарет Дъглас, задето изпрати сина си Хенри на коронацията във Франция, че е готова да ми прости, задето съм груба с нея.
Нед ми се усмихва и сърцето ми се преобръща.
— Няма значение кого харесва или не харесва Елизабет. Ние сме родственици на кралицата и следователно тя би трябвало да даде позволението си. Ти си нейна братовчедка и Тюдор, аз съм Сиймор. Тя не може да ни откаже да се оженим.
Ще му трябва един час да стигне до Шийн. Суетя се и оправям седлото му, колана на седлото, стремената, като съпруга.
— Пази се по пътя! — заръчвам, макар да знам, че го придружават хора с неговата ливрея. Няма опасност за него. Има много заплахи срещу живота на Елизабет, но ние, останалите, кралското семейство, сме обичани. Всички помнят, че кралица Джейн, която почина така трагично при раждането на крал Едуард, беше достойна англичанка от рода Сиймор. А ние, Грей, сме обичани заради нашата кралица Джейн. Обикновените хора говорят за нея като за светица. Единствено Елизабет предпочита да се преструва, че Джейн никога не е била коронована за кралица. Единствено Елизабет държи да се преструва, че е последната от Тюдорите.
— Ще се върна вдругиден — казва той. — И ще те нарека своя съпруга, преди да е изтекъл месецът.
Махам му за довиждане и не ме е грижа кой ще ме види да стоя и да го изпращам с поглед. Не се съмнявам в него, не се съмнявам, че майка ми моментално ще даде позволение. Винаги го е харесвала, а Сиймор са изтъкната фамилия. Майка му неохотно даде разрешение за женитбата ни, при условие, че майка ми говори с Елизабет. Не би трябвало нищо да ни попречи.