Чартърхаус
Шийн, октомври 1559 г.
Майка ми е болна — много я мъчи далакът (трябва да кажа, че това не е изненадващо при жена с такъв тежък нрав20). Но веднага щом узнава каква е целта на Нед, тя нарежда на мен и Мери да се присъединим към нея и съпруга ѝ, господин Стоукс, и Нед в Шийн. Заявява, че трябва сама да ѝ кажа дали искам Нед за съпруг. Приема ме в залата си за аудиенции както подобава на една дъщеря на кралица, каквато е. Мери върви зад мен като миниатюрна придворна дама.
Всичко е строго и официално като годеж. Казвам на майка си: „Напълно готова съм да обичам милорд Хартфорд“, а тя се надига от стола си, идва до мен, усмихва се, слага ръката ми в неговата и казва, че би се радвала да ме види задомена със сполучливо избран съпруг.
Ейдриън Стоукс, застанал почтително зад нея, който не е благородник, а просто добър и практичен мъж, също ни съветва. Всички сме единодушни, че трябва да внимаваме с кралица Елизабет. Това лято тя беше оглупяла от любов по Робърт Дъдли и не обръщаше внимание на никой друг, но ако искам позволение да се омъжа за братовчеда на покойния крал, тя ще насочи вниманието си към мен и ще ме наблюдава по-зорко. Докачлива е по отношение на положението си като всяко незаконородено дете, и изпълнена със страх за титлата си като всеки узурпатор. Никога, никога не трябва да показваме, че знаем, че сме с по-добро потекло и с по-голямо право над трона, отколкото тя. Трябва да се надяваме тя да пренебрегне факта, че аз, една наследница на Тюдорите, искам да се омъжа за Нед, член на семейство Сиймор, сродник на кралското семейство.
Всички са единодушни, че майка ми трябва да пише на кралица Елизабет и да поиска позволение, а после да отиде в двора да убеди Елизабет лично. Петимата заедно съчиняваме вежливо писмо. Пишем:
Графът на Хартфорд проявява благоразположение към моята дъщеря лейди Катрин, и аз смирено моля Ваше Кралско Величество да покаже добрина и великодушие към нея и ако на Ваше Величество бъде угодно, да даде съгласието си за брака ѝ със споменатия граф.
Питам — но какво ще правим, ако откаже? Достатъчно злобна е, за да каже „не“. А Нед хваща ръката ми и ми обещава:
— Ако каже „не“, ще се оженим тайно и тя може да отказва колкото си ще.
Така че писмото е изготвено, Мери изпълнява ролята на писар, а майка ми трябва да го препише на чисто с най-хубавия си почерк, но преди да успее да го направи, внезапно се разболява и казва, че не може да отиде в двора, докато е толкова подпухнала и ѝ е лошо, със сигурност за нея би било непоносимо Елизабет да я види, когато изглежда толкова зле: ще трябва да чакаме, докато се оправи.
— Но в такъв случай какво ще стане сега? — питам настоятелно Нед.
— Ще се върна в двора и ще подготвя почвата за писмото — обещава ми той. — Имам приятели: ние сме влиятелно семейство. Мога да помоля някои хора да се застъпят за нас пред кралицата. Имаме разрешението на моята и твоята майка. Не ни е нужно нищо повече.
Замъкът Уиндзор
Есента на 1559 г.
Ние с Нед се връщаме в двора поотделно, за да не разбере никой, че кроим нещо, а после сме обзети от колебания. Струва ни се невъзможно да се намесим във водените шепнешком разговори на Елизабет с Робърт Дъдли и да я накараме да ни обърне внимание. Пред нас има опашка от хора: чуждестранни посланици, предлагащи брак, Уилям Сесил с наръч сметки, които тя трябва да подпише, опитващ се да я убеди да подкрепи протестантските шотландски лордове, които се въоръжават срещу своята френска регентка. Сега Елизабет ще бъде посочена за Върховен глава на Църквата, въпреки че е жена. Помислям си как би се възползвала сестра ми Джейн от този шанс да спаси душата на страната и да спаси шотландците от папизъм, и мисълта е горчива. Но е ясно, че кралицата няма време за Нед и мен, и не можем да намерим възможност да я прекъснем.
Дворът жужи от обезпокоителни клюки. Елизабет толкова се безпокои заради французите и шотландците, че не може да изпусне Робърт Дъдли от поглед: но въпреки това приема ухажванията на сър Уилям Пикъринг и всеки ден говори за ерцхерцог Фердинанд така, сякаш възнамерява да се омъжи за него. Сякаш всички, от косовете в отрупаните с ябълки овощни градини до кралицата в покоите ѝ, са с избрания си партньор. Нед и аз сме само една от огромния брой двойки, които се целуват из потъналите в сенки коридори.
Шотландските протестантски лордове се вдигат на бунт срещу регентката Мари дьо Гиз и я побеждават. Обръщат се за помощ към Елизабет, и, разбира се, тя не смее да направи нищо. Ако Джейн беше кралица на Англия, щеше да изпрати армия, за да подкрепи праведната кауза. Но макар че Уилям Сесил спори до изтощение в Тайния съвет и в покоите на кралицата, Елизабет не се осмелява да изпрати нещо повече от една флотилия от кораби, които трябва само тайно да отнесат боеприпаси на шотландските лордове.
20
По онова време се счита, че далакът влияе на душевното състояние и настроенията, приеман е за източник на хипохондрични и истерични заболявания, производната дума на френски се свързва с понятието меланхолия. — Б.р.