Докато всички спорят дали това е достатъчно или кралицата би трябвало да изпрати войска, Нед и аз се измъкваме тайно и се отдаваме на своята тайна любов, безопасно скрита от кралицата и нейните съветници и известна само на неговата сестра Джейни и малката ми сестра Мери. Двете заговорничат в наша полза: Джейни ме кани в покоите си, когато Нед е там, Мери стои на пост, когато се срещаме на кея при реката или в есенните гори край Хамптън Корт. Яздим заедно, зад кралицата и любовника ѝ, докато листата се сипят вихрено в златисто и бронзово навсякъде около нас. Вървим зад тях, внимателно държейки се на крачка разстояние един от друг, а Джоу подтичва зад нас, докато те вървят и си шушукат, хванати под ръка. Елизабет се вкопчва в Робърт Дъдли по време на тази нова криза. Явно не смее да изпълни дълга си към хората от своята вяра. Явно само Робърт Дъдли може да ѝ вдъхне увереност, за да не приема съветите на Уилям Сесил. А мен просто не ме е грижа. Аз съм влюбена, единственото, което искам, е онази рядка подредба на ранните звезди в есенните нощи, която ще ми подскаже, че кралицата е в добро настроение, а майка ми е достатъчно добре, за да дойде в двора да поиска позволение да се омъжа.
Навярно само Уилям Сесил, отдавнашният съветник на кралицата, забелязва тайното ни ухажване, и предполагам, че одобрява. Той е сдържан и мълчалив човек, на когото нищо не убягва. Понякога ми отправя лека усмивка или разменя по някоя любезна дума с мен, когато се разминаваме в галерията или конете ни случайно се оказват редом един до друг, когато дворът излиза на езда. Той предано вярва в реформираната религия и знае, че съм възпитана в същата вяра като сестра си Джейн и никога не бих избрала друга. Начетената му съпруга-протестантка, Милдред, обичаше Джейн, и си мисля, че той търси да открие нещо от сестра ми в мен. Силната му вяра го въодушевява да настоява пред Тайния съвет и кралицата да подкрепят протестантските лордове на Шотландия и да освободят и онова кралство от папата. Знам, че предпочита мен като протестантска наследница, и се застъпва за мен пред съветниците на кралицата, ако не пред нея. Никога не би приел братовчедка ми Маргарет Дъглас, която е наполовина папистка и така или иначе е в немилост, и никога, за нищо на света, Мери, кралицата на Франция, където семейството на майка ѝ, фамилията Гиз, преследва хората от нашата вяра с изключителна жестокост.
Дворецът Уайтхол
Лондон, ноември 1559 г.
Джейни е с мен, когато пристига пратеникът на доведения ми баща, Ейдриън Стоукс, за да ми съобщи, че майка ми е много зле и няма вероятност да живее още дълго, и че двете с Мери трябва да отидем при нея веднага, и именно Джейни държи здраво ръцете ми, докато примигвам, за да прогоня няколко колебливи сълзи от очите си и си помислям, че сега ще трябва да сложа траур и да се облека в черно, и да отида в мрачната Чартърхаус и да остана там, когато всички други ще сложат най-хубавите си дрехи за коледните празненства.
— Ще трябва да съобщиш на сестра си — казва Джейни.
Мери спи в спалнята на почетните дами, и аз отивам да я намеря. Те стават колкото може по-късно и дочувам шума от лудориите им дори през дебелата дървена врата. Отговорничката на почетните дами наистина би трябвало да ги държи по-изкъсо: от почетните дами се очаква да се научат как да се държат в двора, а не да вдигат врява като улични хулигани и да се замерват с възглавници, както правят сега, ако съдя от писъците и смеховете им.
Потропвам на тежката резбована врата и влизам. Мери подскача върху леглото и плиска близките момичета с каната си за миене, която държи в ръце. Едно от момичетата заплашва да плисне леген със студена мръсна вода, всички се гонят, качват се по леглата и слизат от тях, дърпат завесите им и пищят. Изглежда невероятно забавно. Ако не бях толкова голяма, толкова пораснала, почти сгодена, бих се изкушила да се включа. Но така или иначе, дошла съм да съобщя печални новини.
— Мери! — надвиквам шума и ѝ правя знак да дойде до вратата.
Тя скача от леглото и се приближава, с порозовели бузи, със светнали тъмни очи. Такова миниатюрно същество е, не по-висока от дете, та не мога да повярвам, че е на четиринайсет години. Трябваше вече да е сгодена. Скоро няма да има майка, която да ѝ уреди брак. Но така или иначе, не зная кой би се оженил за нея. Тя е от кралско потекло, но в двора на Елизабет това е само недостатък.
Слагам ръка върху слабото ѝ рамо и се навеждам, за да прошепна в ухото ѝ: