Сега тя твърди публично, че ще се омъжи за ерцхерцог Фердинанд от династията на Хабсбургите веднага щом той пристигне в Англия — обещава, че ще сключи съюз с Испания, за да опази Англия — но за всички е очевидно, че лъже, и че евентуалният ѝ съпруг ще се превърне в рогоносец още преди корабът му да е акостирал на кея в Гринич.
Сега испанците са узнали това. Новият посланик е наскърбен, свитата му — навъсена. Уилям Сесил е напълно обезумял, докато се опитва да поддържа приятелството ни с огромната мощ на Испания, за да балансира голямата заплаха от страна на Франция. Испанският посланик, Алваро де Куадра, се озовава до мен една вечер, докато вървим покрай реката към осветена беседка, където ще слушаме поезия, и споменава, че ерцхерцогът е чул за красотата ми и много повече би предпочел да се ожени за мен, отколкото да премине през досадно продължителния и дискредитиран процес по ухажването на Елизабет. Някой ден бих могла да бъда велика кралица на Англия с ерцхерцога до мен и испанската мощ зад гърба ми. Междувременно бих могла да бъда нежно обичана ерцхерцогиня със завидно положение в английския двор, център на папистките амбиции.
— О, не бих могла да кажа нищо — прошепвам. Ужасена съм, че той се осмелява да ми каже това толкова ясно. Слава Богу, никой не е достатъчно близо, за да ни чуе и не ни е видял никой, освен един от хората на Уилям Сесил, който минава случайно покрай нас. — Ваше превъзходителство, оказвате ми твърде голяма чест. Не мога да слушам такива неща без позволението на моята братовчедка, кралицата.
— Не е нужно да го споменавате пред нея — отвръща той бързо. — Говорих с вас поверително, така че да разберете какво може да бъде. Ако го желаете.
— Всъщност аз не желая нищо — уверявам го.
Вярно е. Вече не желая трона. Искам да бъда съпруга, а не бясно злонравна кралица-стара мома. Искам съпруг, и то никой друг, освен Нед. Не бих могла да понеса докосването на друг мъж. Дори да доживея до преклонна възраст, дори да доживея до цели петдесет години, никога няма да искам никой друг освен него. Разминаваме се в галерията, на вечеря, на отиване към параклиса, в унило мълчание. Зная, че той още ме обича. Виждам го как ме гледа от далечния край на параклиса, а аз съм закрила лицето си с ръце, за да не може да ме види как надзъртам през пръсти към него. Той изглежда така, сякаш се е поболял от копнеж, а не ми е позволено да го утеша.
— Кълна ти се, той те обича повече отвсякога — казва Джейни печално. — Вехне от любов, Катрин. Но майка ни му забрани да говори с теб и го предупреди колко недоволна ще бъде кралицата, ако узнае. Непоносимо ми е, че не сте заедно. Казвам му, че страда от по-тежка болест, отколкото аз. А неговият цяр е точно тук! Ти си лекарството за болестта му.
— Само да би се съгласила майка ви да говори с Елизабет! — възкликвам.
Джейни поклаща глава.
— Не смее. Каза ми, че Тайният съвет настоява Елизабет незабавно да ти намери съпруг, който да не застрашава властта ѝ. Сега, когато е събрана английска войска, за да се сражава с французите в Шотландия, те се ужасяват, че ще ѝ се противопоставиш, или дори ще напуснеш страната. Боят се, че испанците ще те отведат. Искат да бъдеш безопасно обвързана в брак с някой англичанин от низше потекло, който ще те задържи у дома и ще омаловажи правото ти да претендираш за трона.
— Не бих отишла в Испания! — възкликвам отчаяно. — Защо ми е да го правя? Къде бих отишла? Единственият човек на света, за когото бих се омъжила, е тук. Не се интересувам от ерцхерцога или от който и да било друг! И защо трябва да се омъжвам за англичанин с ниско потекло? Защо трябва да бъда оскърбявана?
Ужасена съм от клюката, донесена от Джейни — че искат да ме омъжат за някой незначителен човек и да забравят за мен, но изпитвам още по-силен страх, когато ми съобщават, че шотландските лордове са предложили да бъда омъжена за моя братовчед, графа на Аран, един от отхвърлените ухажори на Елизабет с претенции за наследство в Шотландия, за да може Англия да предложи съперничеща протестантска кралица на бунтовните шотландци, и те да могат да се съберат зад Аран и мен и да разгромят французите. Искат да ме омъжат за Аран и да ме направят кралица на шотландците.
— Какво да правя? — обръщам се към Джейни. — Да не би всички да са полудели? Никога ли няма да престанат да се опитват да ме омъжат за един ужасен мъж след друг? Нима тя ме призна за принцеса само за да ме продаде в някакъв съюз? Трябва да кажеш на Нед, че някой ще ме отвлече, ако той не ме спаси.
Нед не ме спасява: не може. Майка му е забранила, а тя не е жена, която би търпяла непокорство. Той се задоволява само да ме поглежда с копнеж и да се отдалечава. Робърт Дъдли не прави нищо за мен. Мисли само за себе си и Елизабет. До нея е всеки ден в тези опасни времена, и ми се струва, че ако не можеше да се вкопчва в него, тя би изгубила разсъдъка си. С мен, разбира се, разговаря Уилям Сесил, който знае всичко по всички въпроси. Покланя се много ниско, когато излиза от заседанието на Тайния съвет, и ми предлага ръката си, за да тръгнем по галерията към покоите на кралицата. Раздвижвам едва доловимо пръсти, сякаш искам да ме пусне, но той все така държи ръката ми в лека, топла хватка, и така влизаме заедно, а по решителното извиване нагоре на начервените устни на Елизабет съдя, че двамата са се разбрали, че трябва да бъда държана изкъсо, и са разработили движенията на малък танц, който да изпълня.