Трябва да стоя до трона на Елизабет, когато испанският посланик Де ла Куадра и другите посланици пристигат да ѝ връчат подаръците за рождения ден. Трябва да демонстрирам, че сме най-добри приятелки, в най-топли отношения. Всички ме приемат като наследницата на Елизабет, а договорът на Сесил доказва, че Мери, кралицата на шотландците, се е отказала от претенциите си над трона на Англия. Елизабет не забравя да обърне глава и да ми се усмихне, и маха с ръка на малката ми сестра. Приятелската ми близост с Елизабет има своя разработена хореография, точно като танците. Тук съм, за да покажа, че Мери, кралицата на шотландците, няма основание да претендира за английския трон: аз съм бъдещата наследница и Елизабет ще ме обяви за такава на следващото заседание на парламента.
Де ла Куадра се покланя много ниско и пристъпва да говори с кралицата, но аз не следя кралските дела: гледам Нед, който върви с Франсес Мютас през тълпата към дъното на залата, където свещите хвърлят приглушени сенки, а ухажващите се двойки се спотайват в нишите. Вече не мога да го видя, а не ми е позволено да отида да го потърся. Това е изпитание за мен, а после чувам, почти в далечината, как Елизабет казва на испанския посланик, че съпругата на Робърт Дъдли е мъртва, починала от рак.
Толкова съм потресена, когато думите проникват до съзнанието ми, че прекъсвам неспокойното си взиране в дъното на залата в търсене на Нед и се втренчвам в Елизабет. Наистина ли каза, че лейди Дъдли е мъртва?
— Или почти мъртва — поправя се тя. — Клетата жена.
Де ла Куадра изглежда толкова слисан, колкото съм и аз. Само добрите обноски го възпират да възкликне:
— Que? Que?21
Защо Елизабет би казала такова необичайно нещо? Как може една жена първо да бъде обявена за мъртва, а после за „почти мъртва“? Нима Елизабет е сляпа и глуха за обикновените добри обноски? Нима не осъзнава, че не е много очарователно от страна на една любовница да разпространява вестта за смъртта на изоставената съпруга като изключително интересен факт? А и тази неяснота — мъртва ли е или не? И ако жената е мъртва, защо Робърт Дъдли не си е у дома, защо не си поръчва траурни дрехи и не урежда погребението ѝ? Ако пък тя е на смъртно легло, защо Робърт Дъдли танцува на празненството за рождения ден на Елизабет, а не е до умиращата си съпруга?
Копнея да намеря Нед и да му разкажа този необичаен разговор, но когато връчването на подаръците приключва, започват всеобщи танци, а аз все още съм принудена да остана на подиума зад Елизабет, която в момента си шушука с Робърт Дъдли. Каквото и да казва тя, докато той се усмихва надолу към нея, без да отмества очи от устните ѝ, едва ли говорят за болести и смъртни ложета.
Нед не е сред танцуващите. Не е и сред мъжете, които гледат как жените танцуват. Не си проправя предпазливо път към горния край на залата, за да бъде близо до мен. Не го виждам никъде, а не мога да видя и Франсес Мютас.
Хваната съм натясно на подиума с Елизабет, а Нед не се появява. Не го виждам отново цяла вечер, макар че дворът се оттегля късно, тъй като Елизабет танцува неспирно, пие за собственото си здраве, и накрая ни извежда от стаята. Нед не се вижда никъде сред мъжете, които се кланят, докато се оттегляме. Франсес Мютас изтичва припряно от една от галериите в последния момент, цялата поруменяла, и се присъединява към процесията от дами, които излизат от стаята.
Толкова съм гневна и оскърбена, че си лягам обляна в сълзи. Не мислех, че мога отново да се почувствам така. Много по-лошо е, отколкото миналия път, когато изгубих Нед. Този път му обещах да стана негова жена, вярвах, че сме на практика женени.
Мятам се неспокойно в горещите чаршафи, и дамата, която спи с мен, промърморва сънено:
— Зле ли ви е, милейди? Да ви донеса ли нещо?
Заставям се да лежа неподвижно, но чувам как нараненото ми сърце тупти в ушите ми. Чувам как часовникът отмерва часа, всеки час от полунощ до пет сутринта, и едва тогава, докато се развиделява и слугите започват да трополят наоколо и да слагат нови дърва върху гаснещите огньове, заспивам.