Елизабет си разменя със Сесил поглед, и по грижливо отработената безизразност на лицата им личи, че са напълно подготвени за това положение. Тя накланя глава, за да изслуша любовника си. Лицето ѝ е като камък. Дъдли свършва да говори, покланя се и отстъпва назад, отдалечавайки се от кралицата, с наведена глава, сякаш скърби за изоставената си съпруга.
— Много съжаляваме за загубата ви — казва властно Елизабет. — В кралския двор ще се носи траур за лейди Дъдли.
Един малък жест на окичената ѝ с пръстени ръка показва на всички, че може да разговарят, и се понася жужене на разговори, много повече вълнение от любопитство, отколкото скръб. Малцина са познавали Ейми Дъдли: Робърт, подобно на други съпрузи-фаворити, винаги се е стараел да държи съпругата си далече от двора. Сега, внезапно, е свободен, възхитително свободен. Хората се обръщат към Робърт, поднасяйки съболезнованията си, но всъщност го поздравяват за необичайно добрия му късмет. Една необичана съпруга да умре в такъв момент! Никой не се съмнява, че той ще бъде новият крал-консорт. Всички приемат, че двамата с Елизабет ще се оженят незабавно. Нед идва към мен. Зад него виждам Сесил, Дъдли и Елизабет, доближили глави, като заговорници. Робърт Дъдли изглежда отвратен, другите двама — мрачно решителни.
— Какъв късмет за Дъдли! — отбелязва Нед. — Сега със сигурност мислят за сватба.
— Те със сигурност мислят — казвам, но той не забелязва как наблягам на местоимението.
— Колко странно — кралицата каза, че Ейми е мъртва, преди Робърт да го съобщи пред двора — отбелязва Джейни, като идва при нас. — Чу я, нали, Катрин? Каза, че лейди Дъдли страдала от някакъв израстък, но после горката жена взела, че паднала по стълбите.
— Така ли? — пита Нед.
— Чух Сесил да казва нещо съвсем различно — Мери идва при нас и заговаря толкова тихо, че всички трябва да се наведем, за да я чуем.
— Какво каза Сесил? — обръща се Джейни към Нед.
— Нед не чу, защото вървеше с Франсес Мютас, а не с нас. Гледаше само нея — казвам остро. — Аз вървях с Мери. Нед предпочете да не бъде с мен.
Джейни премества поглед от бледото ми лице към неговото:
— Катрин, приятели сме със семейство Мютас от цяла вечност. Майката на Франсес беше на служба при нашата сродница кралица Джейн Сиймор. Франсес е добра приятелка и на двама ни.
Повдигам рамо.
— О, сигурна съм. Но защо Нед трябваше да танцува с нея, да се разхожда с нея и да изчезва за цялата вечер с нея, когато имах нужда от него? Когато имах толкова голяма нужда от него.
— Не съм! — възкликва той възмутено. — Танцувах с нея, защото така ни подреди церемониалмайсторът, който отговаряше за танците. Ти също танцуваше с партньора си.
— Не се разхождах с него след това, не му наливах ейл и не прекарах цялата вечер скрита някъде с него. Не хукнах след него и не направих на глупак него и на глупачка — себе си — казвам: смущавам се от собственото си възмущение. — Един Бог знае какво става тук. Имам чувството, че всички са полудели, а ти изчезна някъде. Аз не съм забравила всички обещания, които дадох. Не съм постъпвала безчестно.
Цветът се отдръпва от лицето му и очите му потъмняват от гняв.
— Нито пък аз. Оскърбявате ме, мадам.
Именно това, че ме нарича „мадам“, сякаш сме вече стари и безчувствени, ме кара да му се нахвърля:
— Как можа, Нед? След всичко, което ми каза! След всичко, което обеща. А аз бях като хваната в капан на подиума до кралицата, и те търсех ли, търсех… Не можех да те видя, нямаше как да те намеря, не можех да мръдна оттам и те видях чак когато трябваше да се оттеглим — чувам притеснено как гласът ми потреперва, а после открито се разплаквам, насред залата, където всички могат да ме видят.
Мери идва веднага до мен, обгръща талията ми с ръка и двете се изправяме лице в лице срещу двамата Сиймор, сякаш те са наши врагове.
— Обвинявай ме! — той е пребледнял и разярен. — Обвинявай ме, колкото искаш. Не съм сторил нищо, а ти би трябвало да имаш доверие на мъж, който е готов да рискува всичко за теб.
— Не рискуваш нищо! — възкликвам аз. — Аз съм тази, която отказа на испанците и отхвърли шотландците, затова стоя като пленница тук с кралицата и се кълна, че няма да се омъжа за никого! Бог знае какво може да направи тя, на какво е способна, Бог знае какво е в състояние да причини на една съперница. А аз сторих всичко това за теб: ти не си направил нищо за мен. Такъв си лъжец!