— Не ревнувам!
Джейни ми отправя поглед, наклонила шава на една страна.
— Нима?
Засмивам се, но усещам присвиване в гърлото.
— Джейни, вината е в това място, пълно с лъжи. И в това, че сме толкова несигурни и нямаме позволение да се омъжим и никога няма да настъпи подходящ момент да го поискаме! А сега, когато Елизабет и Робърт Дъдли са разделени завинаги и той се върна в двора, но не може да бъде с нея, и всички го презират, задето е убил съпругата си, а Елизабет твърде много се страхува дори да говори с него… как отново ще бъде щастлива някога? Никога не можем да поискаме позволение за венчавката си! Елизабет никога няма да позволи щастие на някой друг. Не и когато самата тя е изгубила любимия си завинаги!
В отговор Джейни отива до вратата и прави жест, сякаш за да повика някого. Нед се вмъква вътре. Изправям се на крака.
— Нед — изричам неуверено.
Този път той не ме грабва в обятията си, не ме вдига така, че краката ми да се отделят от пода. Покланя се много сдържано, после казва, сякаш има в джоба си подготвена реч:
— Отдавна храня благоразположение към вас, и понеже не бива да мислите, че възнамерявам да злоупотребя с доверието ви, ще се радвам, ако се съгласите да станете моя жена.
Хваща ръката ми. Чувствам, че треперя. Той изважда пръстен от джоба си и го нахлузва на средния пръст на лявата ми ръка: това е годежен пръстен. Камъкът е диамант, шлифован до блясък, елегантно заострен от двете страни, сякаш иска да свърже сърцата ни с яркия си огън.
— Какво ще кажете? — прошепва той. — Харесвам ли ви за съпруг? Как ви се харесва предложението ми?
— Харесвам и вас, и предложението ви, и с радост ще се омъжа за вас — изричам тържествено.
— Ще станеш ли свидетелка на годежа ни? — пита той Джейни.
— О, да! — ахва тя. Стои пред нас, местейки поглед от единия към другия.
— Аз, Едуард Сиймор, вземам теб, Катрин Грей, за своя съпруга in futuro22 — заклева се той. — И в доказателство на това ти давам този пръстен и тази кесия злато, и святата си дума.
Никога не съм присъствала на годеж. Не знам какво трябва да правя. Вдигам поглед към красивото лице на бъдещия си съпруг.
— Кажи същото — напътства ме той.
— Аз, Катрин Грей, вземам теб, Едуард Сиймор, за свой съпруг in futuro — повтарям обета му. — И в доказателство на това приемам този пръстен и тази кесия злато, и святата ти дума.
— А за това свидетелствам аз — изрича Джейни.
Едуард пуска в ръката ми малка кесия с монети, което символизира, че ми поверява състоянието си, а после слага ръка под брадичката ми, повдига лицето ми и ме целува по устните. Помислям си: никога повече няма да бъда самотна или нещастна.
— Кога ще се венчаем? — прошепвам.
Отново Джейни е тази, която има план.
— Следващия път, когато кралицата отиде на лов, можем да дойдем в къщата ти — предлага тя на Нед. — Ще намеря свещеник.
— Протестантски свещеник — уточнява Нед.
Помислям си как сестра ми Джейн никога не би допуснала да ме венчае свещеник от старата вяра, и му се усмихвам.
— Разбира се — казвам. — Но да не е някой, който ни познава.
— Непознат — съгласява се Джейни, — за да не може да каже на никого и да не знае кои сте. Аз ще бъда единият свидетел. Кой ще е другият? Сестра ти?
Поклащам глава.
— Не, защото когато съобщим на кралицата, тя ще побеснее, а не искам Мери да поеме вината заради мен. Ще доведа прислужницата си.
— Да го направим скоро тогава — казва Нед. — Веднага щом кралицата отиде на лов. Но сме толкова женени сега, колкото ще бъдем и по-късно. Ние сме съпруг и съпруга. Този годеж е също толкова обвързващ, колкото и бракът.
Джейни се усмихва:
— Ще седя в стаята на придворните дами — предлага тя. — Никой няма да влезе.
Тя излиза и вратата се затваря зад нея. Нед я заключва и слага ключа в ръката ми.
— Аз съм твой затворник — казва после. — Можеш да правиш с мен каквото поискаш.
Поколебавам се. Мога да почувствам собственото си желание, мога да го чуя в туптенето на пулса в ушите ми.
— Аз съм твой годеник — казва той с усмивка. — Наистина можеш да правиш с мен каквото поискаш.
Улавям връзките, с които ленената му риза е пристегната на гърлото, и ги подръпвам.
— Искам да свалиш това — прошепвам.
— Искаш ме гол?
Сгорещена съм, сякаш имам треска. Трябва да видя голите му рамене, гърдите му, връзките на панталона му. Копнея да видя стройните му бедра. Усещам топлината, която нахлува в лицето ми, когато обгръща бузите ми в длани и казва: „Благодаря на Бог, че ме искаш така, както те искам аз.“ Изхлузва ризата си и аз леко си поемам дъх при вида на стройното му тяло, после пристъпвам напред и облягам пламналото си и поруменяло лице на топлите му голи гърди.