— Възел от скрита мощ — повтарям.
— Кълна ти се — казва той. — Никой на този свят не притежава силата да ни раздели.
— Никой — казвам и слагам ръката си в неговата.
Вратата се разтваря шумно без предизвестие и влиза Джейни, трескава и поруменяла, сподирена от червенокос брадат мъж с розово лице, облечен като швейцарските реформатори в черно, обточено с кожи расо.
— Насам — казва Джейни, като посочва към нас двамата с елегантен жест.
Той се разсмива кратко при вида на сплетените ни ръце и оправеното легло и се покланя на двама ни. Нед е приготвил молитвеника и слага венчалния ми пръстен — прекрасния ми венчален пръстен с тайната му мощ — върху разтворената страница. Свещеникът произнася думите на службата по определения ред, а ние повтаряме след него. Замаяна съм: това изобщо не прилича на първата ми сватба в Дърам Хаус, с непознат, когато сестра ми Джейн вървеше пред мен, омъжвайки се неохотно за Гилдфорд Дъдли, след което имаше двудневни пищни празненства. Почти не чувам завалените думи с непознатия акцент, почти не чувам собственото си съгласие. Всичко приключва за броени мигове, Джейни забързано извежда свещеника от стаята и чувам звън на монета, докато парите преминават от едни ръце в други.
Тя се връща след миг.
— Ще пия за ваше здраве — казва. — Моят брат и неговата съпруга. Бог да ви благослови!
— Бог да благослови всички ни — казва Нед. Свежда топлия си поглед към мен, гледайки ме как въртя пръстена му отново и отново върху пръста си. — Става ли ти? — пита.
— Съвършено — казвам.
— А какви деца само ще имате! — предрича Джейни. — И толкова близо до трона! Тюдор от едната страна, Сиймор от другата. Само си представете, че имате момче и то стане крал на Англия?
— Да си представим? — казва Нед многозначително. — Как ще го направим?
— О! Не е нужно да ми намекваш да изляза, тръгвам си! — възкликва Джейни през смях. — Ще чета книга или ще свиря на клавесин, или ще пиша стихотворение, или нещо от този род, не се тревожете за мен. Но не забравяйте, че трябва да си тръгнем преди вечеря. Ще забележат, ако Катрин не е на мястото си тази вечер.
Тя излиза забързано от стаята и затваря вратата след себе си. Сами сме: новият ми съпруг и аз. Той внимателно взема чашата с вино от ръката ми.
— Ще започваме ли? — пита вежливо.
Сякаш сме въвлечени в някакъв странен и прекрасен танц, аз се извръщам от него и той внимателно развързва връзките надолу по гърба на корсажа ми, за да мога да го изхлузя, и аз заставам пред него по фуста. Той развързва връзките на жакета си и двамата изглеждаме еднакво в бялото си, украсено с бродерия бельо. Отново се обръщам с гръб към него и той развързва панделките на талията на полата ми и я пуска на пода. Измъквам се от нея и от фустата и ги оставям там.
С лека усмивка към мен той разхлабва връзките на панталона си и се разсъблича, така че остава гол, ако не се брои ризата: улавя долния ѝ край и я издърпва през главата си, и сега вече мога да го видя целия, цялата му издължена, стройна фигура. Той чува леката ми, страстна въздишка и се засмива, улавя края на долната ми риза и я изхлузва през главата ми, и макар че се извръщам и скръствам ръце на гърдите си, обзета от внезапен свян, той улавя ръката ми и ме придърпва към леглото. Влиза вътре пръв, издърпвайки ме до себе си, и аз се плъзвам между хладните чаршафи и потрепервам, а после той вече е върху мен и ме целува и аз забравям смущението и студените чаршафи и дори венчавката и свещеника. Единствената ми мисъл е „Нед“ и единственото, което мога да изпитвам, е радостта ми от допира на голото му топло тяло до моето, от шепнещите му устни в косата ми до преплетените ни стъпала.
Любим се, а след това задрямваме, после се събуждаме и отново сме изпълнени със страст, сякаш никога повече няма да заспим. Замаяна съм от удоволствие, когато чувам, сякаш от много далече, потропване по вратата и гласа на Джейни, който ме вика:
— Катрин! Трябва да вървим! Късно е.
Стреснат, Нед ме поглежда.
— Сякаш бяха само няколко минути — казва. — Кое време е?
Поглеждам към прозореца. Дойдох тук в студената ярка светлина на мразовито зимно утро, а сега виждам жълтия цвят на залязващото слънце.
— Нед! Нед! Почти залез-слънце е!
— Какви сме глупаци — казва той снизходително. — Ставайте, графиньо моя. Ще трябва да бъда ваша камериерка.
— Побързай — казвам.
Навличам дрехите си и той пристяга корсажа ми, смеейки се на сложните копчета и връзки. Косата ми се спуска надолу и аз искам да я покрия с воал, което би показвало, че съм съпруга, но той казва, че не бива. Трябва да я оставя така, а двата му пръстена да останат скрити до сърцето ми, докато ни бъде позволено да съобщим на всички, че сме женени и споделили легло.