него с отработена насгьпателност.
- Само няколко въпроса, шерифе - казах твърдо аз.
Нямаше други репортери. Неговите момчета - истинските помощник-шерифи,
доброволните сътрудници и районните полицаи с домашно шити униформи - до един
36
притихнаха и ме изгледаха пренебрежително. Нали още минавах за наглия богат
младок, прилапал техния вестник с бог знае какви пари. Освен това бях чужденец
без право да си вра носа в такива моменти и да задавам въпроси.
Шериф Коули се усмихна както обикновено, сякаш редовно се радваше на подобни
среднощни срещи.
- Да, сър, мистър Трейнър. - Богатият тембър на
провлачения му глас действаше успокояващо. Такъв човек
не можеше да лъже, нали така?
- Какво можете да ни кажете за убийството?
Скръстил ръце на гърдите си, той ни съобщи основни
те неща на полицейски жаргон.
- Бяла жена, трийсет и една годишна, нападната в до
ма си на Бенинг Роуд. Изнасилена, намушкана с нож, уби
та. Не мога да ви дам името й, преди да говорим с родни
ните.
- Арестували ли сте някого?
- Да, сър, но сега не мога да ви кажа подробности.
Дайте ни няколко часа. Разследваме случая. Това е всичко,
мистър Трейнър.
- Според слуховете сте арестували Дани Паджит.
- Аз не работя със слухове, мистър Трейнър. Не ми е
това професията. Нито пък вашата.
С Уайли отидохме до болницата, подпитвахме около час, не чухме нищо, което
можехме да публикуваме, и се отправихме към местопрестъплението на Бенинг Роуд.
Ченгетата бяха заградили къщата и няколко съседи се бяха скупчили тихо зад
жълтата полицейска лента до пощенската кутия. Застанахме до тях и заслухтяхме, но не чухме почти нищо. Изглеждаха твърде зашеметени, за да говорят. Позяпахме
къщата няколко минути и се измъкнахме.
Един племенник на Уайли работеше на половин ден в полицията. Намерихме го да
пази дома на Дийс, където още правеха оглед на верандата и люлката, на която
Рода бе поела последния си дъх. Дръпнахме го настрана, зад миртовите храсти на
мистър Дийс, и той ни разказа всич-
37
ДЖОН ГРИШАМ
ко. Неофициално, разбира се, сякаш кървавите детайли можеха да останат потулени
в окръг Форд.
Около градския площад на Клантън имаше три малки кафенета - две за бели и едно
за чернокожи. Уайли предложи да си намерим маса отрано и просто да седим и да
слушаме.
Обичайно пропускам закуската, пък и рядко съм буден по времето, когато се
сервира. Нямам нищо против да работя до полунощ, но предпочитам да спя, докато
слънцето не се вдигне високо. Както бързо си дадох сметка, едно от предимствата
да притежавам малък седмичник бе възможността да работя до късно и да си
поспивам. Статиите можеха да се напишат по всяко време, стига да не пропуснех
крайния срок. Бившият собственик на вестника се бе появявал в кабинета си малко
преди обяд, естествено, след посещение в погребалния дом. Работното му време ми
допадаше.
На втория ми ден в апартамента над гаража на Хокът в девет и трийсет сутринта по
вратата ми задумка Гил-ма. Удряше ли, удряше, докато най-сетне не се довлякох до
кухничката по бельо и не я видях да наднича през щорите. Заяви ми, че тъкмо щяла
да вика полицията. Брат й и сестра й били долу, обикаляли гаража, гледали колата
ми и били сигурни, че тук е извършено някакво престъпление.
Попита ме какво правя. Отговорих й, че съм спял, преди проклетото думкане да ме
събуди. Тя ме попита защо още спя в девет и трийсет в сряда сутринта. Разтър-ках
очи и се опитах да измисля подходящ отговор. Внезапно осъзнах, че стърча почти
Страница 12
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
гол в присъствието на седемдесет и седем годишна девица. Тя не сваляше очи от
бедрата ми.
Както ми обясни, те тримата били на крак от пет часа. Никой в Клантън не спял
след девет. Дали не съм бил пиян? Просто се притеснявали за мен. Затворих й
вратата с
38
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
думите, че съм трезвен, но все още сънен, че благодаря за грижите, но често ще
си поспивам след девет часа.
На няколко пъти бях ходил в Чайната за късно сутрешно кафе и веднъж за обяд.
Като собственик на вестника ми се струваше важно да се смесвам с хората и да
бъда забелязван, стига часът да беше приличен. Давах си сметка, че години наред
ще пиша за окръг Форд, неговите хора, места и случки.
Уайли предсказа, че кафенетата ще се препълнят отрано.
- Винаги става така след футболни мачове и автомо
билни катастрофи - рече той.
- А след убийства?