- Отдавна не е имало убийства.
Прав беше; когато влязохме малко след шест часа сутринта, заведението бе
претъпкано. Уайли поздрави то-зи-онзи, здрависа се тук и там и размени една-две
обиди. Той беше от окръг Форд и познаваше всички. Аз кимнах и срещнах няколко
погледа. Трябваше да минат години. Хората тук бяха дружелюбни, но внимаваха с
чужденците.
Намерихме две места до бара и аз поръчах кафе. Нищо друго. Сервитьорката не
остана доволна. Уайли обаче я разтопи, като размисли и поиска бъркани яйца, селска шунка, питки, царевична каша и гарнитура от картофи. Толкова холестерол
можеше да задави и муле.
Разговорите се въртяха около убийството и нищо друго. Ако тук можеха да се водят
спорове за времето, какво оставаше за такова отвратително престъпление. Кланът
Паджит бе управлявал окръга вече сто години; време беше да бъде пратен в
затвора. Ако трябва, ще обградят острова с Националната гвардия. Маки Дон
трябваше да си върви; твърде дълго им беше пионка. Оставиш ли банда мошеници на
свобода, те почват да си мислят, че са над закона. А сега и това.
Не говореха много за Рода, защото малко се знаеше. Някой бе чул, че тя ходи в
баровете до границата на щата.
39
ДЖОН ГРИШАМ
Друг спомена, че спяла с един местен адвокат. Не знаел името му. Просто така се
говорело.
Слуховете в Чайната нямаха край. Няколко от по-устатите посетители се
надпреварваха да философстват, а аз се дивях на дръзките им версии. Жалко, че не
можех да отпечатам всички прекрасни клюки.
40
И все пак отпечатахме немалко. Заглавието тръбеше, че Рода Каселоу е изнасилена
и убита, а арестуваният е Дани Паджит. Шрифтът можеше да се прочете от двайсет
метра по всеки тротоар около площада на съда.
Под него се мъдреха две фотографии: снимка на Рода в последните класове на
гимназията и снимка на Паджит в белезници на път към затвора. Уайли беше успял
да го спипа в най-подходящия момент. Паджит гледаше презрително към камерата. На
челото му имаше кръв от катастрофата, а кръвта от убийството беше по ризата му.
Изглеждаше зъл, агресивен, нагъл, пиян и сто процента виновен. Знаех, че
снимката ще предизвика сензация. Уайли не искаше да я слагаме, но аз бях двайсет
и три годишен и твърде млад, за да имам спирачки. Държах читателите ми да видят
и разберат грозната истина. Исках да продавам вестници.
Снимката на Рода бях получил от сестра й в Мисури. Когато за пръв път говорих с
нея по телефона, тя не ми каза почти нищо и бързо затвори. Вторият път омекна
малко и заяви, че децата били под лекарска грижа, че погребението щяло да се
състои във вторник следобед в малко градче до Спрингфийдд и че семейството им би
желало целият щат Мисисипи да гори в ада.
Отвърнах й, че я разбирам напълно, че съм от Сиракюс и съм от добрите. Най-сетне
тя се съгласи да ми изпрати снимка.
Използвайки цял куп неназовани източници, описах
41
ДЖОН ГРИШАМ
подробно случилото се предишната събота вечер на Бе-нинг Роуд. Когато бях
сигурен в някой факт, казвах го направо. Когато не бях сто процента убеден, въртях, сучех и пусках достатъчно намеци, за да предам какво се е случило. Баги
Съгс изтрезня достатъчно, за да препречете и редактира материалите. Мисля, че ни
спести немалко съдебни дела или изстрели.
Страница 13
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
На втора страница имаше карта на местопрестъплението и голяма снимка на дома на
Рода, направена на сутринта след убийството. Виждаха се полицейските коли и
жълтата лента наред с велосипедите и играчките на Майкъл и Териза, пръснати из
двора. В много отношения тази снимка беше по-зловеща от фотографията на самия
труп, до която не успях да се добера. Ясно личеше, че в къщата живеят деца и че
те са въвлечени в толкова брутално престъпление, че жителите на окръг Форд още
не могат да повярват какво се е случило.
Какво бяха видели тези деца? Това бе най-горещият въпрос.
Не отговорих на страниците на Таймс", но дадох повече от ясни насоки. Описах
къщата и вътрешното й разпределение. Използвайки неназован източник, пресметнах, че креватчетата на децата са на около десет метра от леглото на майка им. Децата
бяха напуснали къщата преди Рода, бяха пристигнали у съседите в шок и сега бяха
под грижите на лекарите в Мисури. Явно бяха видели твърде много.
Дали щяха да свидетелстват? Според Баги това беше изключено; бяха твърде малки.
Все пак аз зададох въпроса ей така, за да дам на читателите още един повод за
спорове и препирни. След като разгледах възможността децата да бъдат въведени в