Выбрать главу

372

по долар при всяка игра. Скоро вече му дължах 50 долара. Подобен безсрамен комар

бе дълбока тайна на верандата на мис Кали.

Седмица преди Четвърти юли се състоя импровизирана семейна сбирка Тъй като

къщата ми имаше пет неизползвани спални и страдаше от печална липса на човешко

присъствие, аз настоявах тя да бъде изпълнена с членове на семейство Ръфин. Те

се бяха увеличили доста от първата ни среща през 1970 г. Всички освен Сам бяха

женени, а внуците бяха станали двайсет и един. Общият брой беше трийсет и пет, без да броим Сам, Кали и Исо. Трийсет и четирима успяха да дойдат в Клантън.

Само съпругата на Леон бе заминала при болния си баща в Чикаго.

Двайсет и трима от трийсет и четиримата отседнаха при мен за няколко дни.

Пристигнаха от различни части на страната, предимно от север, идваха на смени по

всяко време на деня. Всеки бе посрещан с големи церемонии. Когато Карлота,

съпругът й и двете й дечица пристигнаха в три сутринта от Лос Анджелис, всички

лампи в къщата бяха запалени, а Бони, съпругата на Боби, започна да прави

палачинки.

Бони завзе кухнята ми и ме пращаше на пазар по три пъти на ден със списъци с

неотложни покупки. Купувах тонове сладолед и децата скоро се научиха, че съм

склонен да го доставям по всяко време на денонощието.

Тъй като верандите ми бяха дълги, широки и рядко използвани, гостите ми често се

запътваха натам. Сам водеше мис Кали и Исо късно следобед за дълги посещения.

Приятелката ми умираше да излезе от негърския квартал. Уютната й къщичка се бе

превърнала в затвор.

От време на време чувах децата да говорят загрижено за майка си. Обсъждаха не

толкова очевидната опасност от куршум, колкото здравето й. През последните

години тя бе успяла да свали около трийсет и пет килограма в зависимост от това

чия версия слушахме. Сега обаче те се връщаха и кръвното й налягане безпокоеше

лекарите. Стресът си казваше думата. Според Исо мис Кали спяла

373

ДЖОН ГРИШАМ

лошо, което отдавала на медикаментите. Не беше вече толкова чевръста, не се

усмихваше толкова често и имаше видимо по-малко енергия.

За всичко обвинявахме тази бъркотия с Паджит". Веднъж арестът му да сложеше край

на убийствата, мис Кали отново щеше да си бъде същата.

Това беше оптимистичната версия, споделяна от повечето й деца.

На втори юли, понеделник, Бони и компания приготвиха лек обяд от салата и пица.

Присъстваха всички налични членове на семейството. Похапнахме на една странична

веранда под бавни и практически безполезни тръстикови вентилатори. Затова пък

подухваше лек ветрец и при температура малко над трийсет градуса успяхме да се

насладим на дългия, ленив обяд.

Още не бях намерил подходящ момент да кажа на мис Кали, че напускам вестника.

Знаех, че ще бъде шокирана и много разочарована. Но не виждах защо да не

продължим обедите си в четвъртък. Щеше да бъде дори по-забавно да броим

допуснатите от някой друг грешки.

За девет години бяхме пропуснали само седем четвъртъка, винаги заради болест или

проблеми със зъбите.

Ленивите приказки след ядене внезапно спряха. В далечината откъм другия край на

града се разнесоха сирени.

Кутията беше трийсет на трийсет сантиметра, дълбока дванайсет, на цвят бяла, с

червени и сини ивици и звезди. Беше луксозна пратка от фермата за орехи в

Хейзъл-хърст, Мисисипи, изпратена на мисис Максин Рут от сестра й в Конкорд, Калифорния. Подарък по случай Деня на независимостта - истински американски

орехи. Пощальонът я донесе към обяд и я сложи в кутията на Максин Рут. Някой я

прибра, мина покрай седящия под едно дърво в двора часовой и я внесе в кухнята, където Максин я видя за пръв път.

Беше изминал почти месец, откакто шериф Макнат я

374

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Страница 148

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

бе разпитвал как е гласувала на процеса. Максин неохотно си бе признала, че е

била против смъртното наказание на Дани Паджит и доколкото си спомняла, двамата

й съмишленици били Лени Фаргарсън и Мо Тийл. Тъй като и двамата бяха вече

мъртви, Макнат й бе съобщил мрачната новина, че тя може да е следващата жертва.

Години след процеса Максин бе съжалявала за вота си. Градът бе възмутен от

присъдата и тя усещаше враждебността на хората. За щастие заседателите бяха

спазили обещанието си да мълчат и тримата с Лени и Мо не бяха подложени на

допълнителни упреци. Времето бе поуталожило страстите и тя бе успяла да се

дистанцира от последиците на своето решение.