Побързах да отида в болницата, където намерих един познат млад лекар. Той ми
разказа, че имало четирима пострадали, но животът им не бил в опасност.
Съдия Омар Нуз председателстваше съда в Клантън този следобед. Всъщност по-късно
той твърдеше, че бил чул експлозията. Руфъс Бъкли и шериф Макнат се срещнаха с
него за повече от час в кабинета му, но никога не разкриха какво са си говорили.
Докато чакахме в съдебната зала, Хари Рекс и повечето мотаещи се наоколо
адвокати бяха сигурни, че обсъждат как да издадат заповед за ареста на Дани
Паджит при толкова малко доказателства.
И все пак нещо трябваше да се направи. Някой трябваше да бъде арестуван. Шерифът
трябваше да брани населението; той беше длъжен да предприеме нещо, макар и
недотам правилно.
Съобщиха ни, че Травис и Теди Рей били откарани в една от болниците в Мемфис за
операция. Максин и съседът й били на хирургическата маса в момента. Лекарите
продължаваха да твърдят, че животът на всички е извън опасност. Травис обаче
можел да изгуби дясната си ръка.
Колко хора в окръга знаеха как да правят подобни бомби? Кой имаше достъп до
експлозиви? Кой имаше мотив? Докато спорехме по тези въпроси в съдебната зала, други очевидно ги обсъждаха в кабинета на съдията. Нуз, Бъкли и Макнат бяха на
избираеми постове. Добрите хора от окръг Форд имаха нужда от тяхната закрила.
Тъй като Дани Паджит беше единственият вероятен заподозрян, съдия Нуз най-сетне
издаде заповед за арестуването му.
Лусиен бе уведомен и прие новината без възражения. В този момент дори адвокатът
на Паджит не можеше да оспори необходимостта клиентът му да бъде призован.
Винаги можеха да го освободят по-късно.
378
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Няколко минути след пет следобед конвой полицейски коли профуча из Клантън и се
отправи към остров Паджит. Хари Рекс вече притежаваше полицейски радиоприемник в
града имаше немалко нови и докато седяхме в кантората му на чаша бира, той
писукаше с несдържана ярост. Това беше може би най-вълнуващият арест в историята
на окръга и ние искахме да присъстваме. Дали семейство Паджит ще блокират пътя и
ще попречат на ареста? Дали ще има изстрели? Една малка война?
Сред цялото това бърборене успявахме да следим какво става. На магистрала 42
Макнат и хората му бяха посрещнати от десет единици" на щатската пътна полиция.
Предположихме, че единица" не означава нищо повече от кола", но звучеше далеч
по-сериозно. Те стигнаха до магистрала 401 и завиха по пътя към острова. На
моста, където всички очакваха някакъв драматичен конфликт, Дани Паджит и
адвокатът му седяха в една кола.
Гласовете по радиостанцията бяха трескави и тревожни:
- Той е с адвоката си!
- Уилбанкс ли?
-Да.
- Да ги застреляме и двамата.
- Излизат от колата.
- Уилбанкс върви с вдигнати ръце. Не е глупав!
Страница 150
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Наистина е Дани Паджит. Ръцете високо.
- Ще ми се да му изтрия тая усмивчица от лицето.
- Сложиха му белезниците.
- По дяволите! - извика през бюрото Хари Рекс. - Ще
ше ми се да замирише малко на барут. Като в доброто ста
ро време.
Час по-късно всички бяхме в затвора, когато заприиж-да процесията от червени и
сини светлини. Шериф Макнат благоразумно бе сложил Паджит в патрулната кола на
един щатски полицай; иначе неговите подчинени можеха да го поступат по време на
пътуването. Двама от колеги-
379
ДЖОН ГРИШАМ
те им бяха приети за операция в Мемфис и всички бяха настръхнали срещу
арестанта.
Пред затвора се бе събрала истинска тълпа. Хората посрещнаха Паджит с ругатни и
подигравки, след което шерифът сърдито им каза да се разотиват.
За всички бе голямо облекчение да видят Дани с белезници. Новината за неговото
задържане бе като балсам за целия окръг. Тежкият облак се бе вдигнал. Тази нощ
Клан-тьн се съживи.
Когато след залез слънце се върнах у дома си, кланът Ръфин беше в празнично
настроение. Мис Кали беше толкова спокойна, колкото отдавна не я бях виждал.
Останахме на верандата дълго време, разказвахме си истории, смеехме се, слушахме
Арета Франклин и Темптейшънс". От време на време се чуваха фойерверки.
Тайно от всички Лусиен Уилбанкс и съдия Нуз бяха
сключили сделка в трескавите часове преди ^ста Съда
ята се притесняваше какво ще се случи? ако Дани "
бе
предпочете да се оттегли на безопасно място или, още по-лошо, реши да окаже
съпротива ше като буре барут, което чакаше да му дра Ченгетата бяха жадни за