кръв зарадиТеда чиято глупава прибързаност беше в^емеш докато двамата се
възстановят от ра^те си Максш Р принадлежеше на прочуто с избу^tm си семейст^
^^^
На всичкото отгоре оставал само един месец докато
му отнемат адвокатските права
380
сутринта на следващия ден, трети юли
Ситуацията смущаващо напомняше как преди девет години съдебната зала пак бе
претгпкана заради ^ Ш-
381
ДЖОН ГРИШАМ
джит. Публиката бе враждебно настроена, нямаше търпение да го зърне и се
надяваше той да бъде обесен веднага. Роднините на Максин Рут пристигнаха рано и
седнаха отпред. Бяха сърдити широкоплещести брадати мъже в груби гащеризони.
Стряскаха дори и мен, макар да бях на тяхна страна. Доколкото знаехме, Максин бе
добре и се очакваше да се върне у дома след няколко дни.
Семейство Ръфин нямаха много работа тази сутрин и не можеха да пропуснат
вълнуващите събития в съда. Самата мис Кали настоя да пристигнат рано и да си
намерят добри места. Беше доволна, че отново е в центъра на града. Беше си
облякла празнична рокля и се радваше, че седи на такова публично събиране,
заобиколена от семейството си.
Новините от болницата в Мемфис бяха смесени. Теди Рей бе зашит и се
възстановяваше добре. Травис бе прекарал тежка нощ и лекарите се притесняваха
дали ще успеят да спасят ръката му. Колегите на двамата ранени се бяха изсипали
в съдебната зала и чакаха нова възможност да мятат застрашителни погледи към
бомбаджията.
Видях мистър и мисис Фаргарсън да седят отзад на предпоследния ред. Не исках да
мисля какво им минава през главата.
Роднините на Дани не бяха тук; имаха достатъчно здрав разум да не се показват в
залата. Появата на всеки от тях би вбесила тълпата. Хари Рекс ми прошепна, че се
били събрали горе в залата на съдебните заседатели при заключени врати. Така и
не ги видяхме.
Руфъс Бъюш пристигна с антуража си, за да представлява щата Мисисипи. Едно от
предимствата на продажбата на Таймс" бе, че повече никога нямаше да ми се наложи
да общувам с него. Той бе арогантен и надут, а всяка негова постъпка бе
пресметната така, че да го доближи до губернаторския пост.
Докато чаках и гледах как залата се пълни, аз осъзнах, че за последен път
отразявам някакво събитие за Таймс". Този факт не ме натъжи. Мислено вече се бях
оттеглил и дори бях изхарчил част от парите. Сега, когато Дани бе за-
382
Страница 151
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
държан, още повече бързах да избягам от Клантън и да видя света.
След няколко месеца щеше да има процес. Поредният цирк около Дани Паджит, но аз
сериозно се съмнявах, че делото ще се гледа в окръг Форд. Все едно. Това беше
нечия друга новина.
В десет часа всички места бяха запълнени, а покрай стените се тълпяха зяпачи.
Петнайсет минути по-късно зад съдийската банка се чу шум, отвори се врата и се
появи ЛусиенУилбанкс. Чувствахме се като на мач; той беше играч и всички искахме
да го освиркаме. Двама пристави излязоха бързо зад него и един от тях обяви:
- Съдът влиза. Всички да станат!
Съдия Нуз допъпли в черната си тога и седна на трона си.
- Моля, седнете - каза в микрофона той. Беше огледал
тълпата и бе удивен от нейната многочисленост.
После той кимна, една странична врата се отвори и трима помощник-шерифи въведоха
Дани Паджит - с белезници, с окови на глезените и със същия оранжев
затворнически гащеризон, с който бе облечен при предишния процес. Минаха няколко
минути, преди ръцете и краката му да бъдат освободени, след което той се наведе
и прошепна нещо на Лусиен.
- Това е заседание за пускане под гаранция - обяви Нуз и залата притихна. - Няма
причини да не бъде спокойно, делово и кратко.
Щеше да се окаже далеч по-кратко, отколкото някой бе очаквал.
Някъде над нас се разнесе оръдеен взрив и за миг ми се стори, че стрелят по
всички ни. Трясък разцепи тежкия въздух в съдебната зала; и без това бяхме
толкова изнервени, че всички застинахме в ужасно, сковаващо изумление. После
Дани Паджит изхъхри със закъснение и всичко се обърна с главата надолу. Пищяха
жени. Пищяха мъже.
383
ДЖОН ГРИШАМ
Някой извика Залягайте!" и половината зрители приклекнаха, а някои направо се
проснаха на пода. Улучен е!", изкрещя друг.
И аз понаведох глава, но не исках да пропусна нищо. Всички помощник-шерифи
измъкнаха служебните си револвери и се заоглеждаха по кого да стрелят. Насочваха
дулата си нагоре и надолу, наляво и надясно, накъде ли не.