Хутън беше малко по-сложно, но не след дълго успяха да смъкнат трупа му и го
изнесоха от съда на носилка, покрит от главата до петите с бял чаршаф.
Отидох до редакцията, където Маргарет и Уайли пиеха прясно сварено кафе и ме
чакаха. Бяхме твърде смаяни, за да водим интелигентен разговор. Целият град беше
онемял.
След известно време набрах няколко телефона, намерих когото исках и към обяд
напуснах редакцията. На минаване край площада видях мистър Декс Прат, който
притежаваше местната фирма за стъклопоставяне и всяка седмица пускаше при нас
реклама, да сваля френските
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
прозорци на ЛусиенУилбанкс и да им сменя стъклата. Бях сигурен, че Лусиен си е у
дома и вече надига бутилка на верандата, откъдето можеше да види купола и
купичката на съда.
Уитфийлд беше на три часа на юг. Не бях сигурен дали щях да стигна дотам, защото
всеки момент можех да свия надясно, да се отправя на запад, да пресека реката
при Грийнвил или Виксбърг и по здрач да съм някъде във вътрешността на Тексас.
Или пък можеше да взема ляв завой, да тръгна на изток и да си поръчам много
късна вечеря някъде близо до Атланта.
Каква лудост. Как едно такова приятно градче бе стигнало до подобен кошмар?
Копнеех да се махна оттук.
Когато излязох от транса си, вече бях близо до Джак-сън.
Щатската психиатрична клиника беше на двайсет километра източно от Джаксън по
междущатската магистрала. Минах с блъф покрай пазача, използвайки името на един
лекар, когото бях открил, правейки справки по телефона.
Доктор Виро беше много зает и аз четох списания пред кабинета му цял час. Когато
уведомих момичето зад бюрото, че не смятам да си тръгвам и ако трябва, ще го
последвам до дома му, той някак си успя да ме вмести в програмата си.
Виро имаше дълга коса и сивкава брада. По акцента му личеше, че е израсъл някъде
в Средния запад. Двете дипломи на стената свидетелстваха, че е минал през
Северозападния университет и университета Джонс Хопкинс", макар на мътната
светлина в осеяния с боклуци кабинет да ми бе трудно да разчета подробностите.
Казах му какво се бе случило сутринта в Клантън. След като свърших, той заяви:
- Не мога да говоря за мистър Хутън. Както ви обяс
них по телефона, това е лекарска тайна.
Страница 153
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Вече не е. ,
-
386
387
ДЖОН ГРИШАМ
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Напротив, мистър Трейнър. Задълженията ми още са
в сила и се боя, че не мога да обсъждам този пациент.
Бях общувал с Хари Рекс достатъчно дълго, за да знам, че не трябва да приемаш
не" за отговор. Впуснах се в дълъг и подробен разказ за случая Паджит" - от
процеса през предсрочното освобождаване до събитията през изминалия месец и
напрежението в Клантън. Споменах как съм видял Ханк Хутън една неделна вечер в
Независимата църква на Калико Ридж и как някой не знаеше нищо за последните
години от живота му.
Тезата ми бе, че градът иска да знае какво го е накарало да откачи. Доколко
болен е бил? Защо е бил освободен? Имаше много въпроси, но преди ние" да
преодолеем трагичния епизод, имахме нужда от истината. Усетих се, че моля за
информация.
- Каква част ще публикувате? - поразчупи леда той.
- Ще публикувам каквото ми разрешите. Ако нещо не
бива да се разгласява, просто ми кажете.
- Да се поразходим тогава.
Взехме си кафе в картонени чаши и седнахме на една бетонна пейка в малко
сенчесто дворче.
- Ето какво можете да публикувате - започна Виро. -
Мистър Хутън бе приет тук през януари 1971 година.
Той бе диагностицирай като шизофреник, затворен в кли
никата, лекуван и изписан през октомври 1976 година."
- Кой постави диагнозата?
- Това вече си остава между нас. Съгласен ли сте?
- Добре.
- Не бива да се разгласява, мистър Трейнър. Трябва да
ми обещаете.
Оставих бележника и писалката си встрани и казах:
- Заклевам се в Библията, че това няма да се публи
кува.
Той дълго се колеба, отпи няколко глътки от кафето си и за миг ми се стори, че
може да млъкне и да ме помоли да си вървя. После малко се поотпусна и каза:
- Отначало аз лекувах мистър Хутън. В семейството
388
му имаше случаи на шизофрения. Майка му и вероятно баба му бяха страдали от
болестта. Често гените играят роля в такива случаи. Хутън бил диагностицирай още
в колежа, но някак си успял да завърши право. В средата на шейсетте се преместил
в Клантън след втория си развод с надеждата да започне живота си отново. Само че