съдебната зала, аз заключих, че според експертите" такъв сценарий бил слабо
вероятен. Баги беше много доволен, че го изкарах експерт.
Некрологът на Рода беше възможно най-дълъг, напълно в духа на традициите на
Таймс".
Влязохме в печатница около десет вечерта във втор-
42
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ник; в седем сутринта на другия ден вестникът беше по будките около площада. По
време на фалита тиражът бе паднал на по-малко от хиляда и двеста екземпляра, но
след месец моето безстрашно ръководство ни бе донесло две хиляди и петстотин
абоната. Не беше изключено да стигнем и пет хиляди.
За убийството на Рода Каселоу отпечатахме осем хиляди екземпляра и ги оставихме
навсякъде - до вратите на кафенетата около площада, из съдебните зали, на бюрата
на всеки служител в окръга, във фоайетата на банките. Разпратихме три хиляди
безплатни екземпляра на потенциални абонати като част от внезапна, уникална
промоция.
Според Уайли това беше първото убийство от осем години. При това убиецът бе
Паджит! Сензацията беше страхотна и аз бях сигурен, че моят час е ударил.
Разбира се, че ще се хвърля на скандалното, на кървавите петна. Разбира се, че
това бе жълта журналистика, но какво ме беше грижа?
Нямах представа, че реакцията ще бъде толкова бърза и неприятна.
В девет сутринта във вторник голямата съдебна зала на втория етаж на Окръжния
съд на Форд беше претъпкана. Тук властваше уважаемият Рийд Лупъс, застаряващ
областен съдия от Тайлър, който минаваше през Клантън осем пъти годишно, за да
раздава правосъдие. Той беше легендарен стар воин, управляваше с железен юмрук и
според Баги който прекарваше повечето си работно време около съда в пръскане или
събиране на клюки беше напълно честен и някак си бе успял да избегне пипалата и
парите на клана Паджит. Сигурно защото идваше от друг окръг, съдия Лупъс
вярваше, че престъпниците трябва да лежат в затвора дълго и по възможност да
полагат каторжен труд, макар че вече не можеше да го присъжда.
В понеделника след убийството адвокатите на семейст-
43
ДЖОН ГРИШАМ
во Паджит се бяха разтичали да измъкват Дани от затвора. Съдия Лупъс беше зает с
дело в друг окръг - областта му покриваше шест - и отказа да бъде притесняван с
молба за пускане под гаранция. Той отложи въпроса за девет сутринта в четвъртък, оставяйки на Клантьн няколко дни за умуване и предположения.
Като представител на пресата и по-точно собственик на местния вестник се
чувствах длъжен да пристигна рано и да избера хубаво място. Признавам, че малко
се надувах. Останалите бяха дошли от любопитство; аз обаче имах много важна
работа. Когато публиката започна да се събира, двамата с Баги вече седяхме на
втория ред.
Основният адвокат на Дани Паджит се казваше Лусиен Уилбанкс и бързо събуди
омразата ми. Беше останка от някога виден род на адвокати, банкери и тям
подобни. Семейство Уилбанкс бе положило много усилия за съграждането на Клантьн, но Лусиен почти бе съсипал доброто им име. Мислеше се за радикал, което беше
рядкост в тази част на света през 1970 г. Носеше брада, псуваше като хамалин, пиеше като смок и предпочиташе клиентите му да са изнасилвачи, убийци и
педофили. Беше единственият бял член на Националната асоциация за защита на
правата на цветнокожите в окръг Форд, което бе достатъчно да ти докара куршума.
На него обаче не му пукаше.
Лусиен Уилбанкс беше безпардонен, безстрашен и откровено подъл. Изчака всички в
залата да се настанят и дойде при мен малко преди съдия Лупъс да влезе. Държеше
Страница 14
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
екземпляр от последния брой на Таймс" и започна да го размахва с ругатни.
- Копеленце такова! - просъска високо той и залата замря. - За кого, по
дяволите, се мислиш?
Бях твърде стреснат, за да се опитам да му отговоря. Усетих как Баги се отдръпва
от мен. Трябваше да кажа нещо: всички в залата ме зяпаха.
- Това е истината - отвърнах аз колкото можах по-убе
дено.
- Това е жълта преса! - изрева той. - Сензационен таб-
44
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
лоиден боклук! - Вестникът беше на няколко сантиметра от носа ми.
- Много благодаря - опитах се да остроумнича аз. В
съдебната зала имаше поне петима помощник-шерифи, но
нито един не си даде труд да ни разтърве.
- Утре ще подам жалба срещу вас! - заплаши ме
Лусиен с блеснали очи. - Ще искам един милион долара
обезщетение!
- Имам си адвокати - отвърнах аз и изведнъж се ужа