пак се развел. Обожаваше жените, но не беше могъл да издържи никоя връзка. Беше
дълбоко влюбен в Рода Каселоу и твърдеше, че на няколко пъти я молел да се омъжи
за него. Сигурен съм, че младата дама си е имала едно наум. Убийството й беше
голяма травма за него. А когато заседателите отказаха да изпратят убиеца й на
смърт, той напълно изгуби контрол над себе си.
- Благодаря ви, че ми обяснихте с прости думи - казах
аз. Спомнях си диагнозата на града: луд за връзване".
- Чуваше гласове, предимно гласа на мис Каселоу.
Двете й малки дечица също му говорели. Описвали колко
е ужасно да видиш майка си изнасилена и убита в собст
веното й легло и обвинявали мистър Хутън, че не я е спа
сил. Убиецът й мистър Паджит също го тормозел и го
дразнел от затвора. Неведнъж съм виждал мистър Хутън
да крещи на Дани Паджит от стаята си тук, в клиниката.
- Споменаваше ли нещо за заседателите?
- О, да, непрекъснато. Знаеше, че трима от тях - мис
тър Фаргарсън, мистър Тийл и мисис Рут - са отказали да
гласуват за смъртно наказание. Крещеше имената им по
сред нощ.
- Удивително. Заседателите се бяха заклели никога да
не споменават кой как е гласувал. И ние не знаехме допре
ди месец.
- Все пак той е бил помощник-прокурор.
- Да, така е. - Ясно си спомнях как Ханк Хутън седе
ше до Ърни Гадис на процеса, без да каже и дума, сякаш
Страница 154
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
делото го отегчаваше и умът му бе някъде другаде. - Има
ше ли желание да отмъщава?
Глътка кафе и отново пауза, докато събеседникът ми размисляше дали да отговори.
389
ДЖОН ГРИШАМ
- Да. Той ги мразеше. Искаше да умрат, както и мис
тър Паджит.
- Тогава защо е бил изписан?
- Не мога да говоря за изписването му, мистър Трей-
нър. По онова време не бях тук и може би нашата инсти
туция носи известна отговорност.
- Не сте били тук?
- Отидох за две години в Чикаго да преподавам. Кога
то преди осемнайсет месеца се завърнах, мистър Хутън
го нямаше.
- Но сте прегледали картона му.
- Да, и в мое отсъствие състоянието му се бе подобри
ло значително. Лекарите открили точната комбинация
психотропни лекарства и симптомите му до голяма сте
пен били отшумели. Бил изписан и включен към програ
ма за наблюдение в Тюпълоу, откъдето изгубихме следи
те му. Едва ли е нужно да ви споменавам, мистър Трейнър,
че лечението на душевно болните не е приоритет нито в
този щат, нито в много други. Изпитваме остър недостиг
на хора и средства.
- Вие бихте ли го изписали?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Засега ми се
струва, че съм казал достатъчно, мистър Трейнър.
Благодарих му за отделеното време и за откровеността и отново обещах да не
разгласявам чутото. Той ме помоли за един екземпляр от всичко, което публикувах
по въпроса.
Спрях пред някаква закусвалня в Джаксън за един чийзбургер. После намерих
телефонен автомат и се обадих в редакцията, като едва ли не се чудех дали в мое
отсъствие не е станала още някоя престрелка. Маргарет се зарадва, че чува гласа
ми.
- Трябва да се върнеш бързо, Уили - рече тя.
- Защо?
- Мис Кали е получила удар. В болницата е.
- Сериозно ли е?
- Боя се, че да.
390
г
Емисията облигации през 1977 г. бе финансирала основния ремонт на болницата. В
единия край на първия етаж имаше модерен, макар и доста тъмен параклис, където
някога бях седял с Маргарет и роднините й, докато майка й умираше. Тъкмо там
намерих семейство Ръфин -осемте деца, двайсет и двамата внуци и всички съпруги и
съпрузи освен жената на Леон. Преподобният Търстън Смол също бе тук заедно с
внушителен контингент от църквата. Исо беше горе в интензивното и чакаше пред
стаята на мис Кали.
Сам ми каза, че тя се събудила от следобедния си сън с остра болка в лявата
ръка, след което кракът й изтръпнал и не след дълго едва смогвала да говори.
Откарали я с линейка в болницата. Лекарят бил сигурен, че отначало е получила
удар, последван от лек инфаркт. Мис Кали получаваше сериозни медикаменти и
неотклонно внимание. Последното съобщение от доктора беше от осем вечерта;
състоянието й бе описано като сериозно, но стабилно".
Посетители не се позволяваха, така че не можехме да правим друго, освен да
чакаме, да се молим и да посрещаме приятелите, които идваха и си отиваха. След
един час в параклиса бях готов за леглото. Макс, трети поред в появата си на бял
свят, но иначе безспорен лидер, организира нощните смени. Поне две от децата на