мис Кали щяха да бъдат в болницата по всяко време.
Към единайсет отново говорихме с лекаря и той с уме-
391
ДЖОН ГРИШАМ
^ ^ оптимизъм заяви, че състоянието й още било стабил-^ Била заспала", както той
се изрази, но след това приз-, че са я приспали, за да предотвратят нов удар.
- Идете си и си починете - посъветва ни той. - Утре у бъде тежък ден.
Оставихме Марио и Етория в параклиса и вкупом оти-1, ^.ме у нас, където ядохме
сладолед на страничната ве-к лда. Сам бе прибрал Исо у дома им в Лоутаун. Радвах
че останалата част от семейството предпочита да дой-^рри мен.
Страница 155
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
От присъстващите тринайсет възрастни само Леон и на Карлота, Стърлинг, пиеха
алкохол. Отворих
илка вино и тримата се отказахме от сладоледа. " Всички бяха изтощени, особено
децата. Денят бе за- ,нал с уж кратка визита в съда, за да зърнат човека, кой-
тероризираше града ни. Оттогава сякаш бе минала ця-4 ^едмица. Около полунощ Ал
събра семейството в каби-, л ми за последна молитва. Верижна молитва", както я 1
.ече той, в която всеки възрастен и всяко дете благода-к^а за нещо и помолиха
Господ да пази мис Кали. Седнал ь канапето си, стиснал ръцете на Бони и
съпругата на 1 рио, аз усещах присъствието на Бога. Знаех, че моята А ^има
приятелка и тяхна майка и баба ще бъде добре.
Два часа по-късно лежах в леглото съвсем буден и все А чувах острия пукот на
пушката в съдебната зала, глу-у звук, с който куршумът се бе забил в Дани и
послед-^ата паника. Припомнях си всяка дума на доктор Виро 1 чудех в какъв ли ад
бе живял горкият Ханк Хутън през , ледните няколко години. Защо бе пуснат отново
на отбода?
Рсвен това се притеснявах за мис Кали, макар състоя-1уто й да изглеждаше
стабилизирано и тя да бе в добри
Ч -
В крайна сметка поспах два часа и слязох долу, където 1 ^ерих Марио и Леон да
пият кафе на кухненската маса. Ь рио бе дошъл от болницата преди час; нямало
особена Измяна. Вече обсъждаха строгия план за отслабване,
392
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
който семейството щеше да наложи на мис Кали веднага след нейното завръщане у
дома. Тя щеше да започне програма за раздвижване, която да включва дълги
ежедневни разходки из квартала. Редовни прегледи, витамини, нискокалорични
храни.
Говореха сериозно за този здравословен режим, макар всички да знаеха, че мис
Кали прави каквото си иска.
Няколко часа по-късно се заех да прибирам в кашони вещите и боклуците, които бях
събрал през тези девет години, и да разчиствам редакцията. Новият редактор бе
приятна дама от Меридиън, Мисисипи, която искаше да започне до края на
седмицата. Маргарет бе предложила да ми помогне, но аз исках да действам бавно и
да се връщам към спомените си, докато изпразвах чекмеджета и папки. Моментът
беше твърде личен и предпочитах да съм сам.
Книгите на мистър Кодъл най-сетне бяха извадени от прашните лавици, където бяха
наредени дълго преди пристигането ми. Смятах да ги складирам някъде у дома, за
да бъда подготвен в случай, че се появеше негов наследник и започнеше да задава
въпроси.
Изпитвах смесени чувства. Всичко, до което се докосвах, ми напомняше за някаква
история, за неотложен репортаж, за път, пропътувай в търсене на информация, за
среща със свидетел или пък с някой, който можеше да се окаже достатъчно
интересен за журналистически профил. От друга страна, колкото по-бързо приключех
с опаковането, толкова по-скоро щях да изляза от сградата и да хвана някой
самолет.
В девет и половина ми се обади Боби Ръфин. Мис Кали била будна, седяла в леглото
и пиела чай, така че пускали посетители за няколко минути. Веднага тръгнах към
болницата. Сам ме посрещна в коридора и ме преведе през лабиринта от стаи и ниши
в интензивното отделение.
- Не споменавай нищо за станалото вчера - помоли ме той пътьом.
393
ДЖОН ГРИШАМ
- Добре.
- Не трябва да се вълнува. Дори не пускат внуците й
да влязат, от страх да не се ускори пулсът й. Тя има нужда
от пълно спокойствие.
Мис Кали бе будна, но само толкова. Очаквах да видя грейналите очи и сияйната
усмивка, но тя едва бе в съзнание. Позна ме, прегърнахме се и аз я потупах по
дясната ръка. На лявата имаше система. В стаята бяха Сам, Исо и Глория.
Исках да остана насаме с нея за няколко минути, за да мога най-сетне да й кажа
за продажбата на вестника, но тя не бе в състояние да слуша такива новини. Беше
будна вече почти два часа и очевидно имаше нужда от още сън. Може би след
един-два дни щяхме да си побъбрим по въпроса.