Джерадд Паджит бил обвинен в кражба на коли в Тюпълоу. Цяла година търсили двама
по-мощник-шерифи, които да се съгласят да му връчат призовката на остров Паджит, и макар те да оцелели, успехът им бил нулев. Джералд Паджит или напуснал
страната, или се бил спотаил някъде на острова.
- Където и да се намира - заключи Чилдърс, - той ни
кога не е бил арестуван, никога не е бил намирай.
- Чувал ли си нещо за Джералд Паджит? - прошепнах
аз на Баги.
-Не.
47
- Ако този обвиняем бъде пуснат под гаранция, ваша
светлост, просто никога повече няма да го видим.
- Мистър Уилбанкс?
Лусиен се изправи бавно и махна с ръка към Чилдърс.
- Както обикновено, прокурорът се е объркал - започ
на лКбезно той. - Джералд Паджит не е обвинен в тези
престъпления. Аз не го представлявам и пет пари не давам
какво е станало с него.
- Внимавайте какъв език държите - предупреди го Лу-
пъс.
- Той не е обвиняем. Тук става въпрос за Дани Паджит,
младеж без каквото и да било криминално досие.
- Вашият клиент притежава ли недвижими имоти в то
зи окръг?
- Не, той е само на двайсет и четири.
- Да говорим по същество, мистър Уилбанкс. Знам, че
семейството му притежава немалко земи. Единственият
начин да го пусна е всички те да бъдат заложени като га
ранция.
- Това е възмутително - изръмжа Лусиен.
- Също както престъпленията, в които е обвинен.
Лусиен хвърли бележника си на масата.
- Дайте ми малко време да се консултирам със семейст
вото.
Това предизвика немалко раздвижване сред роднините, които се скупчиха около
масата на защитата и веднага започнаха да се карат. Беше много смешно да гледаш
как тези богати мошеници клатят глави и се ядосват един на Друг. Семейните
дрязги пламват бързо и не жалят никого, особено когато става въпрос за пари.
Изглежда, че всеки Паджит беше на различно мнение. Можех само да предполагам
какво се случваше, когато деляха плячката
ей.
Страница 16
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Лусиен усети, че едва ли ще се стигне до съгласие, и за
да избегне неудобството, се обърна към съда.
- Това е невъзможно, ваша светлост. Земите на Па-джит са собственост на поне
четирийсет души, повечето
48
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
от които отсъстват от тази съдебна зала. Изискванията на съда са немотивирани и
непосилни.
- Ще ви дам няколко дни да уредите въпроса - отвър
на съдия Лупъс, очевидно доволен от предизвиканото
смущение.
- Не, сър. Това просто не е справедливо. Моят клиент
има право на приемлива гаранция като всеки друг обвиня
ем.
- Тогава отхвърлям молбата ви за пускане под гаран
ция до предварителното заседание.
- Отказваме се от него.
- Както искате - отвърна съдията, като си водеше бе
лежки.
- Освен това настояваме делото да бъде представено
на съдебните заседатели колкото се може по-бързо.
- Всичко с времето си, мистър Уилбанкс, също като
при останалите дела.
- Защото в най-скоро време ще настояваме за смяна
на мястото на процеса - заяви Лусиен наперено, сякаш
възвестяваше нещо изключително важно.
- Не е ли малко рано за това? - попита съдията.
- Не вярвам клиентът ми да бъде съден справедливо в
този окръг. - Докато говореше, Уилбанкс шареше с очи из
съдебната зала и почти игнорираше съдията, който за мо
мента изглеждаше заинтригуван. - Има опити моят кли
ент да бъде обвинен, разследван и осъден, преди да е имал
възможност да се защити. Мисля, че съдът трябва да се
намеси незабавно със заповед за прекратяване на дебати
те. Запушете им устите.
Май самият той имаше нужда да му се запуши устата.
- Накъде биете, мистър Уилбанкс?
- Виждали ли сте местния вестник, ваша светлост?
- Напоследък не съм.
Всички приковаха погледи в моята особа. За пореден път сърцето ми замря.
Уилбанкс продължи, вперил очи в мен:
- Статии на първа страница, кървави снимки, неназо-
49
ДЖОН ГРИШАМ
вани източници и достатъчно полуистини и инсинуации, за да осъдят всеки невинен!
Баги отново се отдръпна и аз останах сам. Лусиен изтрополи през залата и хвърли
един екземпляр на съдийската банка.
- Погледнете - изръмжа той. Лупъс намести очилата си, вдигна високо вестника и
потъна в кожения си стол. После се зачете, без да бърза.
Четеше бавно. По едно време сърцето ми отново започна да функционира - с яростта
на парен чук. Освен това забелязах, че яката ми е прогизнала от допира с врата.
Лупъс дочете първата страница и бавно разтвори вестника. Цареше тишина. Дали