станах Уил.
Спот ме наричаше ту Уил, ту Уилям, Бил или дори Били и тъй като реагирах на
всяко обръщение, никога не знаех какво ще е следващото. Открих новото си име във
вестника, точно под усмихнатата си физиономия. Уили Трейнър. Бях ужасен. През ум
не ми беше минавало, че някой може да ми вика Уили. Ходих на училище в Мемфис и
13
ДЖОН ГРИШАМ
следвах в Сиракюс, но никога не бях срещал човек на име Уили. Да не бях някое
лигаво аристократче! Та аз карах Триумф Спитфайър" и имах дълга коса.
Какво щях да кажа на приятелите си от Сиракюс? Какво щях да кажа на Биби?
След като два дни се крих в апартамента си, най-сетне събрах кураж да се изправя
пред Спот и да поискам да предприеме нещо по въпроса. Не бях сигурен какво
точно, но той бе направил грешката и трябваше да си я поправи. Влетях в
редакцията и се сблъсках с Дейвид Бас Плямпалото, спортния ни редактор.
- Готино име, а? - рече той. Влязох в кабинета му за
съвет.
- Но аз не се казвам Уили.
- Вече се казваш.
- Казвам се Уил.
- Ще станеш много популярен. Някакъв отракан се-
верняк с дълга коса и вносна спортна кола. Хората ще ре
шат, че си много печен, ако носиш име като Уили. Спом
ни си за Джо Уили.
-Кой?
- Джо Уили Неймат.
- А, той ли?
- И той е янки като теб, от Пенсилвания или нещо по
добно, но в Алабама си смени името от ДжоузефУилям на
Джо Уили. Момичетата луднаха по него.
Започна да ми олеква. През 1970 г. Джо Неймат беше един от най-известните
спортисти в страната. Тръгнах да се разходя с колата, като си повтарях: Уили.
Уили. След няколко седмици свикнах. Всички ми викаха Уили и явно се отпускаха
повече в мое присъствие, защото имах такова обикновено име.
Казах на Биби, че е временен псевдоним.
Форд Каунти Таймс" беше съвсем тъпичък вестник и веднага се усещаше, че нещата
не вървят на добре. Мно-
14
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
го некролози, малко новини и реклами. Служителите бяха недоволни, но търпеливи и
лоялни. През 1970 г. в окръг Форд трудно се намираше работа. След една седмица
дори за новак като мен стана ясно, че вестникът работи на загуба. За разлика от
рекламите некролозите не се плащат. Спот прекарваше повечето време в задръстения
с всякакви боклуци кабинет, като подремваше периодично и току се обаждаше в
погребалния дом. Понякога роднините се отбиваха само няколко часа след
последното издиха-ние на чичо Уилбър или леля Поли, за да му връчат пространен, витиеват, изписан на ръка некролог. Спот го поемаше и внимателно го отнасяше до
бюрото си, където пишеше, редактираше, проучваше и преписваше, докато постигнеше
съвършенство.
Каза ми да си отразявам на воля каквото поискам. Вестникът имаше само още един
репортер, Баги Съгс, стар къркач, който с часове висеше в съда отсреща, слухтеше
за клюки и се наливаше с бърбън в компанията на отбрано общество адвокати, доста
стари и впиянчени, за да практикуват. Както ми предстоеше да науча, Баги беше
твърде мързелив, за да проверява източниците си или да търси нещо интересно, така че нерядко се случваше на първа страница да се мъдри скучен разказ за
имуществен спор или семейно насилие.
Секретарката Маргарет беше добра християнка, която правеше вестника, макар да
беше достатъчно умна да остави Спот да се мисли за шеф. Малко над петдесет, тя
бе работила тук двайсет години. Маргарет бе скалата, маякът и всичко останало.
Вестникът се въртеше около нея. Беше внимателна, доста стеснителна и още от
първия ден напълно респектирана от моята особа само защото идвах от Мемфис и бях
учил пет години на север. Внимавах да не се перча с престижния" си университет, но в същото време исках тези мисисипски селяни да знаят, че съм превъзходно
образован.
Двамата с Маргарет често се събирахме да поклюкар-стваме и след една седмица тя
потвърди моите подозре-
Страница 3
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
15
ДЖОН ГРИШАМ
ния, че мистър Кодъл е луд, а вестникът има страхотни финансови затруднения. Но, каза тя, Кодъл са богат род!
Щяха да минат години, преди да разбера тази мистерия.
В щата Мисисипи богатият род още не значеше пари. Той нямаше нищо общо с
притежаваните суми или имоти. Семейното богатство" беше статут, приписван на
всеки бял, който бе учил нещичко след гимназията и бе роден в голяма къща с
веранда - по възможност заобиколена от памукови или соеви насаждения, макар че
това не бе задължително, - отгледан отчасти от любимата черна прислужница на име
Беси или Пърл, отчасти от грижовните си баба и дядо, които някога са притежавали