съм обратен. Тъй като бях учил в Сиракюс, където и да беше това, сигурно бях
комунист. Или още по-лошо, либерал. А тъй като бях от Мемфис, сто на сто
представлявах подмолен опит за омаскаряване на окръг Форд.
И въпреки това, както признаваха всички, сега аз контролирах некролозите! Аз бях
някой!
Новият Таймс" дебютира на 18 март 1970 г., само три
18
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
седмици след появата на джуджето. Беше два пръста дебел и пълен с повече снимки, отколкбто някога бяха излизали в провинциален седмичник. Момчешки и момичешки
скаутски отряди, училищни баскетболни отбори, градински клубове, читателски
клубове, дружества на любителите на чая, групи за изучаване на Библията, отбори
по софт-бол и граждански клубове. Десетки снимки. Опитах се да включа всичко
живо в окръга. А мъртвите бяха превъзне-сени както никога досега. Некролозите
бяха безсрамно дълги. Спот сигурно беше горд, но така и не ми се обади.
Новините бяха леки и жизнерадостни. Никакви редакционни статии. Хората обичат да
четат за престъпления, така че в долния ляв ъгъл на първа страница тръгна
рубриката Криминална хроника". За щастие предишната седмица бяха откраднати два
пикапа и аз отразих грабежа така, сякаш някой бе оплячкосал Форт Нокс.
В центъра на първа страница имаше доста голяма групова снимка на новия режим -
Маргарет, Харди, Баги Съгс, аз, нашият фотограф Уайли Мийк, Дейви Бас Плямпалото
и Мелани Доуган - една гимназистка, която работеше при нас на половин ден.
Гордеех се с екипа си. След десет дни непрекъсната работа първото ни издание
имаше голям успех. Отпечатахме пет хиляди броя и ги продадохме всичките.
Изпратих един кашон на Биби, която бе дълбоко впечатлена.
През следващия месец Таймс" започна да придобива някаква форма, докато аз се
мъчех да реша какъв точно искам да стане. В провинциален Мисисипи промяната е
болезнено нещо и затова реших да действам постепенно. Старият вестник беше
фалирал, но за петдесет години почти не се бе променял. Сложих повече новини, продадох повече реклами и пусках все повече снимки на най-различни групи хора. И
здраво се потрудих с некролозите.
Никога не съм обичал да работя до късно, но в качеството си на собственик
забравих за часовника. Бях твърде млад и претоварен, за да се плаша. На двайсет
и три години късметът, удобният момент и богатата баба ме напра-
19
ДЖОН ГРИШАМ
виха собственик на седмичен вестник. Да бях се поколебал и обмислил ситуацията, да бях потърсил съвет от банкери и счетоводители, все някой щеше да ми налее
малко ум в главата. Само че на двайсет и три човек е безстрашен. Като нямаш
нищо, няма какво да губиш.
Мислех, че ще ми трябва година, за да изляза на печалба. Отначало приходите
растяха бавно. После бе убита Рода Каселоу. Такава е природата на този бизнес, че вестниците се харчат най-добре след някое тежко престъпление, когато хората
са жадни за подробности. През седмицата преди смъртта й продадохме две хиляди и
четиристотин вестника, а на следващата седмица - почти четири хиляди.
Не беше убийство като убийство.
Окръг Форд беше спокойно място, където хората бяха или се пишеха християни.
Юмручни боеве имаше много, но обичайно бяха дело на бедни и необразовани
хулигани, които висяха по кръчми и прочие. Веднъж месечно някой работник
стреляше по съседа си или дори по жена си, а всеки уикенд в баровете, посещавани
от чернокожи, се размахваха ножове. Смъртта рядко следваше тези епизоди.
Бях собственик на вестника десет години, от 1970 г. до 1980 г., и за това време
отразихме съвсем малко убийства в окръг Форд. Нито едно не беше толкова
брутално, колкото убийството на Рода Каселоу; нито едно не беше толкова
предумишлено. Трийсет години по-късно още се сещам за него всеки ден.
Страница 5
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
20
Рода Каселоу живееше в Бийч Хил, на двайсет километра северно от Клантьн, в
скромна сива тухлена къща на тесен, павиран второкласен път. Лехите пред къщата
бяха оплевени и ежедневно поддържани, а широката морава между тях и пътя бе
гъста и добре окосена. Алеята беше от ситни бели камъчета. От двете й страни
бяха пръснати най-различни тротинетки, топки и велосипеди. Двете малки дечица на
Рода винаги бяха навън, улисани в игра, само понякога спираха, за да погледат
някоя преминаваща кола.
Беше приятна къщичка, на един хвърлей от съседите мистър и мисис Дийс. Младият
мъж, който я купи, загина в пътна катастрофа някъде из Тексас и двайсет- и осем