сетивата му. Той се движеше бавно над нея, не бързаше заникъде и се наслаждаваше
на всяка секунда. Сумтеше самодоволно като истински мъж, който посяга и си взима
каквото поиска.
23
ДЖОН ГРИШАМ
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Гадеше й се от миризмата на уиски и пот, но беше твърде изплашена, за да
повърне. Това можеше да го вбеси и да го накара да използва ножа. Осъзнавайки
лека полека целия ужас, тя започна да мисли. Не вдигай шум. Не събуждай децата.
И какво ще направи той с ножа. когато приключи?
Движенията му ставаха по-бързи, сумтенето - по-силно.
- Тихо, скъпа - продължаваше да съска той. - Ще иг
рае ножът. - Желязното легло скърцаше; малко го е полз
вала, каза си той. Много шум вдига, но какво от това?
Скърцането събуди Майкъл, който пък вдигна Териза. Те се измъкнаха от спалнята
си и прекосиха тъмния коридор, за да видят какво става. Майкъл отвори вратата
към спалнята на майка си, видя непознатия мъж върху нея и извика Мамо!". За
секунда мъжът спря и извърна глава към децата.
Гласът на ?чгомчето ужаси Рода, която се изправи рязко и замахна с две ръце към
нападателя си, сграбчвайки каквото докопа. Единият й юмрук го улучи в лявото око
и якият удар го зашемети. После тя смъкна превръзката от очите си, докато риташе
с два крака. Той я плесна през лицето и се опита отново да я притисне.
- Дани Паджит! - извика тя и продължи да го дере. Той
я удари отново.
- Мамо! - изплака Майкъл.
- Бягайте, деца! - опита се да извика Рода, но трябва
ше да замълчи под ударите на нападателя си.
- Млъквай! - кресна й Паджит.
- Бягайте! - извика отново Рода. Децата се измъкнаха
и хукнаха по коридора, през кухнята и оттам навън, къде
то бяха в безопасност.
В мига, в който тя извика името му, Паджит си даде сметка, че няма друг избор, освен да я накара да замлъкне завинаги. Взе ножа и замахна два пъти, а после се
смъкна от леглото и грабна дрехите си.
Мистър и мисис Арън Дийс гледаха късните предавания от Мемфис, когато чуха
гласчето на Майкъл да вика все по-близо до тях. Мистър Дийс посрещна детето на
входната врата. Пижамката му бе прогизнала от пот и роса, а зъбите му тракаха
толкова силно, че едва говореше.
- Той бие мама! - повтаряше момчето. - Той бие ма
ма!
През мрака между двете къщи мистър Дийс видя как Териза тича след брат си.
Тичаше почти на място, сякаш искаше да стигне едната къща, без да напуска
другата. Когато мистър Дийс най-сетне я пресрещна до гаража си, тя смучеше палец
и не можеше да говори.
Мистър Дийс влезе в хола и грабна два пистолета -един за себе си и един за жена
си. Децата бяха в кухнята, почти парализирани от шока.
- Той бие мама! - повтаряше Майкъл. Мисис Дийс ги
прегърна и им каза, че всичко ще бъде наред. После по
гледна пистолета, който мъжът й остави на масата.
- Стой тук - рече й той и хукна навън.
Не стигна далеч. Рода почти се бе довлякла до къщата му, преди да рухне върху
мократа трева. Беше напълно гола и плувнала в кръв от врата надолу. Той я вдигна
и я отнесе до предната веранда, а после изкрещя на жена си да премести децата в
задната част на къщата и да ги заключи в някоя стая. Не можеше да ги остави да
видят майка си в последните мигове от живота й.
Докато я поставяше върху люлката, Рода прошепна:
- Дани Паджит. Беше Дани Паджит.
Той я зави с одеяло и извика линейка.
Страница 7
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Пикапът на Дани Паджит се движеше по средата на шосето със сто и четирийсет
километра в час. Дани беше полупиян и изплашен до смърт, но не искаше да си го
признае. След десет минути щеше да си бъде вкъщи, на сигурно място в семейното
царство, известно като остров Паджит.
24
25
ДЖОН ГРИШАМ
Малките личица бяха развалили всичко. Утре щеше да му мисли. Дръпна си яко от
плоското шише с Джак Да-ниълс" и се почувства по-добре.
Беше някакъв заек, малко куче или лисица. Когато се шмугна откъм банкета, Дани
го мярна и реагира погрешно. Инстинктивно натисна спирачката - само за миг, защото всъщност не му пукаше какво ще удари и дори му харесваше да гази животни,
- но май я натисна твърде силно. Задните гуми блокираха и пикапът се плъзна.
Преди да се усети, Дани сериозно бе загазил. Завъртя кормилото в погрешна
посока, пикапът се заби в банкета и започна да се върти като състезателна кола
на остър завой. Хлъзна се в канавката, преобърна се два пъти и се разби в ред
ели. Ако бе трезвен, Дани щеше да загине, но пияните все оживяват.
Изпълзя през разбития прозорец и дълго стоя облегнат на калника, като броеше