През 1938 г. трима данъчни агенти се промъкнали с наета лодка през реката да
търсят извора на Олд Паджит". В своя десант те допуснали много грешки, като
започнем със самата идея. Кой знае защо, решили да пресекат реката в полунощ.
Били насечени на парчета и заровени в дълбоки гробове.
През 1943 г. в окръг Форд се случило нещо странно -за шериф бил избран един
честен човек. За върховен шериф", както казвали хората. Наричал се Кунс Лантрип
и всъщност не бил чак дотам честен, но пък умеел да говори от трибуната. Заричал
се да сложи край на корупцията, да прочисти местната управа и да остави без
работа контрабандистите и производителите на незаконен алкохол, в това число и
клана Паджит. Получила се добра реч и Лантрип спечелил с осем гласа.
Поддръжниците му чакали ли, чакали и накрая, шест месеца след встъпването си в
длъжност, Лантрип организирал помощниците си и прекосил Голямата кафява по
единствения мост - стара дървена конструкция, построена от общината през 1915 г.
по настояване на Кловис. Членовете на семейство Паджит понякога го ползвали
напролет, когато реката прииждала. Никой друг нямал право да минава по него.
Двама от помощниците му били простреляни в главата, а тялото на Лантрип така и
не било намерено. То било внимателно положено на брега на едно блато от трима
29
ДЖОН ГРИШАМ
негри на Паджит. Бъфърд, най-големият син на Кловис, ръководел погребването.
Седмици наред клането било най-горещата новина в щата Мисисипи и губернаторът
заплашвал да изпрати Националната гвардия. Само че Втората световна война била в
разгара си и десантът на съюзниците скоро завладял вниманието на страната. От
Националната гвардия и без това не било останало много, а способните да се бият
не примирали от желание да нападат остров Паджит. Плажовете на Нормандия
изглеждали по-примамливо.
След благородния експеримент с честния шериф добрите хорица от окръга си избрали
човек от старата школа. Той се казвал Маки Дон Коули, а баща му бил върховен
шериф още през двайсетте, когато Кловис управлявал остров Паджит, Кловис и
Коули-старши били твърде близки и всички знаели, че шерифът е толкова заможен
тъкмо защото уискито Олд Паджит" се изнасяло необезпокоявано от окръга. Когато
Маки Дон обявил кандидатурата си, Бъфърд му пратил 50 000 долара в брой. Маки
Дон спечелил с огромна преднина. Опонентът му твърдял, че е честен.
В Мисисипи цари широкото, но непризнато схващане, че добрият шериф трябва да е
малко мошеник, за да наложи реда и закона. Уискито, проститутките и комарът са
просто неща от живота и шерифът трябва да бъде запознат с тях, за да може да ги
регулира и да защитава добрите християни. Тези пороци не могат да бъдат
елиминирани, така че върховният шериф трябва да бъде в състояние да ги
координира и синхронизира. За усилията си следва да получи нещо допълнително от
доставчиците на греха. , Той го очаква. Повечето гласоподаватели го очакват.
Чес- ! тен човек не може да живее с такава скромна заплата. Чес- тен човек не
може да се движи незабелязан през сенките ^ на подземния свят.
През по-голямата част от стоте години след Граждан- ската война кланът Паджит
притежавал шерифите на ок- , ръг Форд. Купували ги явно и откровено с чували
пари. Маки Дон Коули вземал по сто хиляди на година според
30 !
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
слуховете, а по време на избори получавал всичко, което му било нужно. И с
другите политици били щедри. Мълчаливо купували и трупали влияние. Не молели за
много; искали само да бъдат оставени на мира на своя остров.
След Втората световна война търсенето на нелицензи-ран алкохол започнало да
спада. Тъй като поколения Паджит били обучени да действат извън закона, Бъфърд и
семейството преминали и към други видове незаконна търговия. Да продават само
дървесина било скучно и свързано с твърде много пазарни фактори; нещо повече, не
Страница 9
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
носело очакваните купища пари. Затова продавали контрабандно оръжие, крадели
коли, фалшифицирали документи, купували и подпалвали сгради заради
застраховката. Двайсет години въртели изключително успешен бардак близо до
границата, докато той не изгорял мистериозно през 1966 г.
Били изобретателни и енергични хора, вечно крояли планове и търсели вратички, все гледали да ограбят някого. Имало слухове, понякога доста сериозни, че Паджит
били част от мафията Дикси - разпасана банда долнопробни крадци, които вилнеели