— Виждате ли, командире — каза той благоразположено. — Вероятностите и немислимите неща не казват по същество нищо при създаването на природонаучните теории. Те са израз на емпиричен опит и обичаен начин на мислене. А що се отнася до логиката, тя отразява при всички случаи закономерностите на човешката познавателна способност, а не тези на Вселената.
— Разбирам — каза Франсис.
— Тъкмо невъзможните неща, така да се каже, забранените правила на играта откриват на човешкия дух простор за пленителната игра на мисленето.
Франсис кимна дълбокомислено. Той реши веднага щом се върне във Вашингтон, да сформира един щаб, който начаса да прегледа цялата литература за следи от такива пленителни игри на мисленето! Кимна още веднъж механично и не чу, когато мъжът от НАСА вдигна назидателно пръст и каза:
— А какво са представлявали първоначално решителните пробиви във философията на природата? Нищо друго освен пленителни игри на мисълта.
Втора част
Хронотронният проект
Над Хънтсвил, Алабама, се сипеше пороен дъжд. Проблясваха светкавици, замрежените от дъжда стъкла на прозорците се тресяха от гръмотевиците. Навън беше тъмно като в рог, сякаш бе настъпила нощ, но електрическият часовник над вратата изписваше със светещи цифри редицата 1447.
В заседателната зала на «По-тесния кръг» горяха неоновите тръби, но те светеха и когато навън беше слънчево. Слабият полъх и едва доловимият шепот на непрекъснато включената климатична инсталация превръщаше обедната задуха, както и насладата от освежителния пороен дъжд, в тръпчива, приятно свежа хладина, която се наслояваше по лигавиците и мозъците.
Адмирал Уилям В. Франсис вирна енергично характерната си брадичка, сякаш с този жест искаше да отстрани като с булдозер аргументите на учените и да сложи символично точка на дебатите, и каза:
— Господа, аз не разбирам…
Ослепителна светкавица блесна по лицата на присъствуващите, а последвалият я веднага след това гръм накара стъклата да потреперят. Адмиралът наведе глава, изчака няколко секунди, докато трясъкът отзвучи, после продължи:
— Не разбирам възраженията ви. Било то по-рано или по-късно, и други учени ще дойдат до мисълта, че между гравитацията и измеренията на времето съществува зависимост. Какво по-близо до ума от предположението, че между едно четириизмерно пространство, където се образуват гравитационни въздействия между масите и измерението на времето, са налице взаимни зависимости. Е, добре, ние можем да попречим на други да се занимават прекалено усърдно с този въпрос, но защо да не използуваме преднината, която имаме. Господа, тук опираме до съществуването на нашата нация, ах, какво говоря, до просъществуването на цялата западна цивилизация. Топката е у нас и би трябвало да използуваме шанса си. Разполагаме с всякакви средства, за да вземем в свои ръце инициативата за обръщането на релсите към благополучието на западния свят, и ще го направим, преди другите да са сложили пръст на лоста. Това е единственият аргумент, който важи в момента, господа!
Професор Самуел Флайсигер, на пръв поглед малко непохватен дангалак в края на тридесетте, с тъмна чуплива коса, леко оплешивял, е не съвсем бяло поло и изтъркано кафяво кадифено сако, с издути джобове, бежови, разтеглени на коленете габардинени панталони, вдигна поглед от документите на масата пред него и заоглежда със светлосивите си очи изпод рамките на никелираните очила адмирала, сякаш изпитваше някакъв трудно схватлив кандидат.
— Тъкмо затова е моето възражение, адмирал Франсис — каза той подчертано учуден и с известна нотка хаплива ирония в гласа. — Тъй като става дума за просъществуването на западната цивилизация и за благополучието на западния свят, е необходимо преди всичко внимателно да се планират проектите в тази насока. Излишно е да се форсират нещата, защото всяка «преднина», както се изразихте вие, е илюзорна. Тогава ще тичате след някой фантом и ще стане като със заека, който се надбягвал с таралежа. Все едно, колкото и бързо да препускате, щом стигнете до целта, таралежът ще е вече там.
— Тогава нека ние да сме таралежът — каза адмиралът, явно неразбрал намека. Той се облегна назад и отпрати към двамата технически директори от НАСА поглед, търсещ подкрепа.
Доктор Хърбърт Х. Холистър се обърна към Флайсигер, като на лицето му се изписа служебно задължителната презрителна усмивка, докато доктор инж. Уолтър В. Бърджър съзерцаваше отегчено папките си — него го интересуваха единствено техническият аспект на проекта, фактите. Теоретическите екскурзии на академиците той смяташе за чисто губене на време.