— Де да беше толкоз просто — отвърна Флайсигер и с въздишка постави примирено върховете на грозноватите си дълги пръсти един срещу друг. — Или ти мислиш по друг начин, Нобуюки?
Професор Нобуюки Кафу, дребен набит мъж от японски произход, със заоблен череп, чиято лъскава черна коса беше прошарена тук-там с бели кичури, беше почти на възрастта на Самуел Флайсигер. Носеше ослепително бяла риза и елегантен тъмносин костюм, ушит по поръчка, който малко смекчаваше неговата твърдоглава и късокрака грубоватост. Той имаше вид по-скоро на боксьор от среднотежка категория, поканен на банкет и за целта напъхал се в непривичен за него костюм, отколкото на професор по физика по време на работно заседание. Заедно с Флайсигер беше работил в Калтех върху един проект за изследване на гравитационни полета и вълни. Още тогава при изчисленията на модели с екстремни гравитационни взаимодействия, каквито съществуват при пулсарите и черните дупки, те се бяха натъкнали на зависимости между такива полета и някои странни хронометрични феномени с честота на пулсарите, които допускаха интересното заключение: в екстремно силни гравитационни полета е възможно частици от материята да изчезват по посока на миналото.
Двамата бяха разработили теоретичните, основи на хронотрона — един хипотетичен уред, с чиято помощ при голям разход на енергия биха могли да се получат подобни изкуствени гравитационни полета. Откакто бяха направили тези изследвания, бяха изминали повече от осем години.
Професор Кафу, по чийто широк нос и на горната му устна избиваха капки пот въпреки почти неприятната хладина, сякаш го бяха изтръгнали от полагащата му се дрямка, запримига с тесните си очички — първо към дългогодишния си приятел и колега, после към останалите господа, преди да каже с необичайно висок и малко носов глас:
— Аз смятам, че първо трябва да обсъдим проблемите на техническото осъществяване. Нека оставим на заден план теоретическите съображения, защото господата от НАСА ще изгубят търпение.
Бърджър му отпрати благодарен поглед.
— Не споделям такова мнение — рече Флайсигер. — Всички присъствуващи тук трябва да са наясно относно последиците от проекта, преди да се форсира техническото изпробване и да се хвърлят още милиарди в хронотронния проект.
— Оставете тази грижа на мен — прекъсна го гневно адмирал Франсис.
— О, знам ви вас, военните. Вие сте всичко друго, само не и стиснати, когато трябва да увеличавате разходите по въоръжаването, за да си осигурите собственото оправдание. Но това са и моите данъци, адмирале, които се пилеят — горещеше се Флайсигер.
— Държите ли на тази точка, която всъщност не е включена в дневния ред, професоре? — попита адмиралът търпеливо. Доктор Холистър се изкиска едва чуто. Флайсигер му хвърли яден поглед и се задълбочи в папките си, без да удостои адмирала с отговор.
— Факт е — продължи Франсис, — че от години режем други проекти, за да текат парите в хронотронния проект. Ние сме на път, под прикритието на НАСА да започнем едно много голямо дело. От десет години поддържаме космическите полети с екипаж с мизерни средства и стискаме проекта за Марс в чекмеджето. А вие настоявате да замразяваме проекта, да губим време.
— А може би и някои други са изправени пред същия проблем като нас и също така кроят нещо в тази насока — осмели се да подметне Бърджър.
На адмирала явно му посекна дъхът, но после той решително поклати глава:
— Няма ни най-малки доказателства за това, че в момента още някой работи в тази специална област.
— Искате да кажете, че вие сте в състояние да следите и да направлявате всички изследвания в тази насока? — осведоми се Флайсигер.
Адмиралът се облегна назад със снизходителна усмивка. Тънките му побелели мустаци образуваха идеална хоризонтална права.
— Всъщност това би трябвало да го знаете, професоре. От повече от петнадесет години имам сигурни сведения кой се занимава с неща от този род и кой има достъп до материала, който би го довел до вашето решение с професор Кафу.
— Но вие не можете все пак да попречите хората да се занимават отново и отново с тези проблеми.
— А защо не, професоре! — Адмиралът се усмихна победоносно, но щом забеляза уплахата у Флайсигер, продължи: — Не бива веднага да си мислите най-лошото. Та ние се нуждаем и от младо попълнение. Или това ще бъде наш човек и ние правим, бог ми е свидетел, всичко, за да му е леко да се реши на това — или… — Франсис щракна с пръсти, — или няма да е наш. Всичко е много просто.