Франсис хвърли поглед на овехтелите капитански нашивки на куртката си. Беше крайно време да направи крачка напред и той усещаше доволен възходящия тласък, който добиваше проектът с пратката от Рим. Той щеше да понесе и него самия високо нагоре. И тогава нямаше да има повече пречки по пътя му към адмиралския чин.
Това му вдъхна големи надежди.
Артефакт 2:
Бойната колесница от Гибралтар
Докато австрийци и французи воювали за трона на Испанското наследство, британците взели в свое владение най-важната база на Западното Средиземноморие. В утрото на 4 август 1704 година германски наемни войници щурмували Гибралтар, завзели го в ръкопашен бой и развели знамето на Великобритания.
Джебел-ел-Тарик, скалата на Тарик, наречена така на името на прочутия арабски пълководец, укрепил се тук с войските си през 711, за да прегази Пиренейския полуостров, представлява буца варовик от юрския период, която заедно с разположената на африканския бряг, западно от Сеута, Джебел Муса образува тесен планински хребет, отделял някога Атлантика от Средиземно море. Тъй като в Средиземноморския басейн се изпарява повече вода, отколкото той получава от реките, в резултат от Атлантика в него непрекъснато се втича вода.
В продължение на милиони години водните маси изрязали пролив, дълъг повече от триста метра и широк двадесет и четири километра — Гибралтарския пролив. По южния фланг на Гибралтарската скала те са изсекли две тераси — Уиндмил Хил и Еуропа Флетс, — които се спускат към Пунта де Еуропа и стават идеално място за укрепление. През 1714 година англичаните започнали строителството на военноморска база.
В Испания никога не са липсвали гласове, които да си я искат обратно. Правени са дори няколко злополучни опита за възвръщане със сила, но те все пропадали. Но тъй като за испанците Англия често пъти бивала желан съюзник срещу Франция, както например по време на Наполеоновите войни, британските позиции си оставали неоспорими, а оттам се контролирало всяко движение на флотите между Средиземно море и Атлантика.
Когато Наполеон слязъл от историческата сцена, в страната още повече се надигнали гласове, застъпващи се за «освобождаването» на Скалата. Тези гласове наистина нямали особена тежест, а запалените глави в политиката били напълно заети с либералната революция, с френската интервенция и последвалата кървава гражданска война между карлистите и привържениците на регентката. И понеже в Испания всичко, което макар и отдалеч напомня за «РЕКОНКИСТА» [4], може да разпали националните страсти, англичаните се държали в Гибралтар предпазливо и незабележимо. Всеки сблъсък с местните жители можел да разпали ненадейно свада между европейските Велики сили, които завиждали на британците за стратегическите им позиции, всяко сбиване между моряците на английската кралска флота и испански рибари можело да се изтълкува като «освободителна борба», затова комендантът на базата решил през 1843 година да усили укрепленията над тесния пясъчен полуостров североизточно от Муриш Касъл. През есента на 1843 година започнали първите окопни работи.
Местността трябвало да се промени възможно най-незабележимо, за да се скрият намеренията от националистите и да не се стигне до неудобни въпроси в Мадрид. Ръководството на тези работи поел полковник Франк Гилмор, изпитан в строителството на укрепления офицер, някогашен съветник на Мохамед Али в Египет, преди този да се скара с Великобритания и да се подпише Лондонската конвенция срещу изменилия на Портата губернатор. Гилмор бил запален любител-археолог и присъствувал при разкопките в Нубия. Останалите офицери му прикачили шеговитото прозвище Гилмор паша.
Най-напред изсекли редкия шубрак и направили окопи. За да се поставят основите на блиндажите за предните укрепления върху здрава скала, Гилмор паша накарал да изтръгнат пъновете и коренищата и да се изнесе рохкавата земна маса — преди всичко мергел и глинена лиска. На дълбочина около осем фута се натъкнали на твърд глинен пласт. Гилмор наредил да се установи дебелината на слоя с помощта на остри копачи. Работниците едва проникнали три фута надолу, когато се показало нещо като глина, просмукана от ръжда.
Полковникът разпоредил веднага да се прекратят строителните работи, за да се изследва материалът. В действителност се оказало силно разядено желязо със следи и от други субстанции, между които и тъпи парчетии от гранулиран материал — твърде възможно от стъкло.