След това Гилмор наредил да се разкопае внимателно, цол по цол, площ с размери двадесет на двадесет фута, тъй като с право предполагал, че се е натъкнал на някакъв артефакт. На дълбочина около два фута достигнали до нови следи от ръжда, а ден по-късно в изкопа се очертали правоъгълни контури с размери около шест на дванадесет фута.
Полковник Гилмор изготвил контурна скица в съответния мащаб и заповядал да откриват пласт след пласт. След нови пет цола дълбочина контурите отново били измерени и също така отново била изработена мащабна скица, за да може накрая разрушеният от атмосферните влияния предмет да се реконструира и вертикално. На дълбочина от още един фут Гилмор бил твърдо убеден, че несъмнено се касае за артефакт: когато на два и половина фута дълбочина четириъгълните контури се изпълнили със следи от ръжда — отначало от едната страна, а след това на три и половина фута по цялата повърхност, Гилмор разбрал, че се е натъкнал на някакви останки от сандък или от кола, или най-вероятно от антична бойна колесница, затънала тук в тинята. Калта, изглежда, проникнала във вътрешността на возилото и нацяло го изпълнила отвътре, както сърцето — отливния калъп. Затова и превозното средство, така да се каже, се консервирало изправено.
Въоръжен с шпакла и четка, Гилмор паша търсил да открие фланговете на «сандъка» и съответно останки от колелата, но отначало без успех. И тъкмо да се откаже, тъй като допуснал, че желязното возило навярно е било снабдено с дървени колела, от които не е останала и следа, Когато изведнъж в предната и задната част на «сандъка» се натъкнал на странични метални надебелявания, които със сигурност говорели за колела или валяци. И така колата първоначално имала четири колела, което било съвсем необичайно за древните бойни колесници.
Когато полковник Гилмор пристъпил към вертикалното реконструиране на «колесницата» въз основа на хоризонталните скици, се оформило едно странно возило, прилично по-скоро на лека, ниска, елегантна карета, отколкото на бронираните бойни колесници, познати ни от античните изображения.
На едната страна, инстинктивно означена от Гилмор като «предна», изглежда, се е намирал по-голям метален блок, който се е извисявал до половината височина на страничната обковка над основата на шасито. Дали се е касаело за масивна платформа, на която е било мястото на водача, дали там са стояли стрелците, или пък това е било някакъв вид оръжие, нещо като таран или друго подобно — той не посмял да реши. Всеки случай возилото е имало по-скоро утежнена конструкция, явно непрактична, ненужно масивна, що се отнася до шасито и най-вече до «платформата», затова пък небрежно слабо бронирана на фланговете. Може там да се намирали дървени или кожени брони, от които нищо не е останало — си казал офицерът. Все едно — той не останал доволен от резултата, тъй като не могъл да класифицира както трябва находката си.
Гилмор естествено осведомил сър Уолтър за случая и той — вътрешно развеселен, но външно, както винаги, много уставно — му разрешил да прекъсне за известно време укрепителните работи, за да може майсторът-строител на крепости да «начеше», както той се изразил, «египетската си краста». Сър Уолтър всеки случай бил на мнение, че съмнителното «петно от ръжда» е возило на маврите, затънало в тинята, когато те завзели Джебел-ал-Тарик и оттук контролирали своя подвоз.
Полковникът не се възпротивил на мнението на коменданта, но той бил археолог дотолкова, та да разбере, че при «петното от ръжда», съдейки от структурата на подпочвата и от дълбочината на местонахождението, се касае за артефакт от времето преди Христа, най-късно от картагенския период, а твърде вероятно било находката да е значително по-стара.
Това предположение се засилило, когато Гилмор паша огледал отново мястото на находката и се натъкнал на силно разложени останки от кости, между тях на черепна кост, в която личала дупка, голяма колкото нокътя на палец. Кочияшът явно бил загинал от насилствена смърт.
Полковникът се объркал от факта, че останките от кости изглеждали далеч по-стари от три или четири хилядолетия. Гилмор бил виждал находки от скелети в Египет, които при далеч по-неблагоприятни условия се запазили в отлично състояние най-малко пет хиляди години. А глиненият пласт, където била затънала колесницата, е трябвало да консервира трупа за десет или двадесет пъти по-дълго време.
Полковник Гилмор бил безпомощен да си обясни тази загадка и помолил сър Уолтър да му разреши да изпрати още със следващия кораб съобщение до Кралското дружество в Лондон, за да могат специалистите да се запознаят с находката.