— Често имаше болки в ампутираната ръка и не можеше да спи — каза Нина. Тя беше проживяла с него повече от двадесет години.
Подпрял посивялата изсъхнала ампутирана ръка на компютърната хартия, той бе отбелязвал възловите точки на историята с несъществуващи, отдавна разложени пръсти, сгърчили се в несъществуващ огън, премазвани от несъществуващи буци лед; с кожа, която се е отлепвала под палещите лъчи на слънцето, а едновременно с това и от студа, пропълзяващ под ноктите, но отрязаните нервни окончания, под въздействието на електрическите трептения на кората на големия мозък, са продължавали да го измъчват с бичуващи послания.
— Преди години съм виждал математически модел на променливи въздействия от IFF [35] — каза Джеръм. — Бяха изградени по подобен начин. Този модел трябваше да се приложи при нашата операция в миналото. Ама ония бяха прекалено сигурни в работата си и безкрайно лекомислени. При това имахме средствата да го направим. С компютрите на НАСА лесно бихме проследили причинните вериги на историческите алтернативи и в техните преплитания с други действителности. Той се е опитвал да го направи без техническа помощ, опрян само на паметта си и оскъдните налични справочници.
Стив разглеждаше огромния гоблен от осъществени и неосъществени възможности, победи и поражения на човека и човечеството.
— Би трябвало да се построи огромен палат и тези линии на времето да се отлеят в неразрушим релеф. Историята на възможните за постигане бъдеща на този свят.
— Или цялата тая щуротия да се хвърли в огъня — каза Ленард с нашепващ глас. — Да не би някой от вас да си въобразява, че историята на тази планета някога отново ще поеме същия път, след като по такъв начин се намесихме в развитието й.
— Никога! — заяви уверено Труси. — Божията воля е духът да надмогва времето, докато цялата материя на Вселената се превърне в дух, на който ентропията вече нищо не може да стори.
Ленард го погледна изпитателно над очилата си. Джеръм многозначително се почука по челото.
— Още преди Мойсей в някоя друга линия на времето да изкачи Синайските планини, за да получи божиите заповеди, дори далеч преди да е положен основният камък на египетските пирамиди, ние ще сме населили Галактиката и ще сме проникнали дълбоко в миналото — разпали се Труси. — Такова е нашето предопределение.
— Извинете, господа, че се оттеглям от този метафизичен маймунски спектакъл — каза Бейли. — Ще поседна с Близард и Гудлък, та да имам поне чувството, че се намирам сред разумни хора.
Труси сви възмутен лявата си ръка в юмрук, а с дясната вдигна патерицата си.
— Какво разбирате пък вие?! — изкрещя той. — Нищичко не разбирате!
Щеше да падне, ако Джеръм не бе го подхванал.
— Колко време вече си тук, Елмър? — запита го Стив.
— Тридесет и три — отвърна Труси. — И повярвайте ми, имах достатъчно време да размисля над всичко. Смятате ли, че така те живеят цели тридесет и три години, без каквато и да е идея? Без никакъв идеал?
— Добре, добре, Елмър — каза Джеръм.
— Всички ще измрете безполезно, ако нямате идеали — каза Труси. — Трябва ли целият ни живот и смъртта на толкоз добри хора да отидат напразно? Ние трябва да приемем предизвикателството. Бъдещето на света принадлежи на нас, ако го подхванем както трябва. С божията помощ…
— Добре, добре, Елмър — каза и Джеръм.
— Пусни ме! — изфуча яростно Труси и закуцука навън.
През следващата нощ Стив сънува съня на Харалд, само че не го срещна архангелът, а той самият беше архангел, натикан в страшно неудобен скафандър, в който едва можеше да се помръдне. Но беше изпълнен с пориви за дела, чувствуваше се призован да посочи с пръст позорните петна в човешката история и да ги опожари. Отново и отново се опитваше да вдигне ръка, за да насочи изгарящия лъч на лазерното оръдие към целта, но ръката увисваше безжизнена надолу като пън, като застинало парче суров бетон, което не даваше да го помръднат.