През пролетта се разнесе слух, че Пол Лури се бил завърнал от Атлантида. Видели го в Кадис още през есента на борда на барката, но никой не знаеше къде точно се намира сега.
— Пол беше много скептично настроен, като замина — каза Елмър Труси. — Той представляваше тогава нещо като делегат, който трябваше да се осведоми за тамошните условия. И тъй като не смяташе, че проектът с Атлантида има някакви шансове, ние единодушно изпратихме него. Защото гледаше критично на нещата.
Стив лежеше на скалната площадка върху изсъхналата трева от миналата есен, наслаждаваше се на пролетното слънце и слушаше само с половин ухо. Седяха на пост и се ослушваха, но никой не вярваше, че може да пристигне още някоя група отгоре. Според списъците на Уолтън и Харнис от бъдещата, в които е бил реализиран проектът «Западна падина», всички спуснати вече са пристигнали. Но това естествено не даваше гаранция, че в други варианти на бъдещето няма да са били разработени подобни проекти, които да са имали за цел същата епоха.
— Пол твърдеше, че те са просто прекалено малко, за да изградят цивилизация, която само донякъде да може да задържи стандарта си малко по-висок от този на ловците от каменната епоха. За да се постигне разделението на труда, което е предпоставка за висшата култура, трябва най-малко двадесет до тридесет хиляди индивида да изграждат това общество, плюс идеални условия за земеделие и скотовъдство.
— Но те си имат техника.
— Била напълно безполезна — твърдеше Пол. След една генерация щяла да представлява парчета старо желязо, а след три ще потъне в праха на забвението.
— Умението обаче съществува, и знанието.
— Но не онова, от което действително се нуждаят. Майстори на коси, обущари, корабостроители, колари, въжари, кожари, сарачи, мелничари, ковачи.
— Ще се научат. Нали и ние почнахме да преоткриваме старите занаяти, колкото и незадоволителни да са резултатите.
— Но оттатък се прибавя и друго важно нещо. Голяма част от населението е безучастно или отрича движението «Ние строим Атлантида», понеже много от хората все още се надяват да се появи Спасителят във вид на машина на времето, както са им обещали пророците от светата флота. Но тези вярващи са преди всичко сред техниците на НАСА и сред по-висшите офицери, а те не поставят своята интелигентност в служба на делото.
— Съмнявам се, че тъкмо тоя род интелигентност е необходима, за да се изгради една култура. Повече нужни са изобретателност, дързост и гражданска доблест. Пък това не са точно добродетелите, присъщи на тесните специалисти, на логистиците и чиновниците, камо ли на военните.
Елмър сви рамене.
— Може би имаш право. Те дори не усещат какви шансове лежат пред подобно развитие. Човечеството би си спестило шест милиона години време. Този скок…
— Нека не започваме отново, Елмър! Помисли си — какво са шест милиона години! Дори и Атлантида да има шансове, все някога из тая чудовищна бездна от време ще пресъхнат нашите гени. Джуджетата ще устоят обаче. Ние не сме вече като уста, пълна с вода, която плюе в океана. Този изкуствен апендикс на еволюцията ще изсъхне, както много други филизи по дървото на Дарвин. Не си прави никакви илюзии. Дори Атлантида да преживее няколко хилядолетия, няма да остане от нея и легенда даже, защото ще последват глухи и тъмни епохи.
— Не вярвам в това.
— В края на хилядолетието лодките на Лейф Ериксон достигнали до бреговете на Новия свят. Норманите са навлезли дълбоко в континента, заселили са се чак по бреговете на Големите езера и при изворите на Мисисипи. Не са били всички избити от индианците, това е чиста глупост, те са били асимилирани. През хиляда седемстотин тридесет и осма и хиляда осемстотин и четиридесета — значи не и хилядолетие по-късно — Сийор дьо ла Верандри и Максимилиан — принц фон Вид-Нойвид, изследвали живота на манданите, на така наречените «бели индианци», опитали се да определят с какво те се отличават от най-древните обитатели на Америка. Потомците на викингите се били превърнали в индианци, тоя или оня по-светлокож, синеок и по-висок на ръст, но по език, нрави и бит те абсолютно се били нагодили. Впрочем тоя процес може да се докаже най-малко половин дузина пъти и тук, в Средиземноморския басейн.
— Значи смяташ, че ние ще дегенерираме до джуджетата?
— Елмър, мисля, че си достатъчно време тука, за да знаеш, че си послужи сега с лоша дума.