Корекция
Дата: 12 октомври 1492, два часът местно време. Място: Гуанаани [47].
Вик от платформата на горния край на мачтата. Питащи гласове в тъмнината, запалват факел. Мъже, които са спали на палубата, си търкат очите и се катерят по вантите, за да открият брега. Нищо не се вижда. В небето още блещукат звезди през дупките на облаците. Скърца такелажът, водата бълбука лениво край бордовете. Отново вик от наблюдателницата.
— Земя!
Заповеди, оръдеен изстрел. Сигнали прелитат между корабите, щурманите съгласуват действията си.
Да! Дори може да се подуши. Земя е. Силен мирис на подправки и гнилота, които вятърът довява, шум от прибой.
Платната се смъкват, хвърля се лота. Застават голи до кръста на палубата в хладината на ранното утро. Постепенно звездите избледняват в оловния предизгрев. Бряг. Всички се взират като вцепенени, опипват се, за да се уверят, че не сънуват. Те са покорили безкрайността, не са прескочили кръга на земния свят и не са се сгромолясали в пропастта. Достигнаха земя, както им обещаваше адмиралът.
На брега мъждукаща светлина. Огън? Далечен вик. Хора?
Индия. Дали ще ги приемат като приятели? Мазолести, проядени от солта и слънцето длани, се кръстят. Тук и там някой опипва тайно своя талисман, промърморва «Салвадор» [48] и плюе храбро на талпите. Не един вече смята, че надушва аромата на екзотични подправки, приятния мирис на канела и ванилия, нежно възбуждащия аромат на пресовани бали с чай, които са натрупани на кея, острите изпарения на ценно дърво. Денят ще разбули онова, за което беше разказвал пътешественикът-венецианец: за империята Катай, за острова Сипангу, за високите сгради в градове от мрамор, за палатите, над които се развяват копринените знамена с дракони на великия хан, за пристанищата, където гъмжи от големи кораби, пътуващи хиляди мили по крайбрежията.
Пратеник на императора им оказва честта и идва срещу тях. Драконът се издига, сече въздуха сякаш със стоманени остриета, люспестата броня на набитото му тяло блести ярко в утринното зарево, опашката му е опъната и украсена с лъскав сребърен диск, ревът му се чува на мили разстояние, когато величествено се носи в своя път и идва към тях, гласът му е като гръм, муцуната му се разтваря и бълва огън. Светлина се излива върху им, но не от пламъците на пролетния празник, а от напалм.
— Спиш ли? — запита го гласът на Пол Лури.
Стив отвори очи.
— Фантасмагории! Глупости! Виж само! Конспекти за една бъдеща история.
— Равносметките на Хауард Харнис ли?
— Да. Ти си знаел?
— Той ги пишеше още преди двадесет години. Понякога си говорехме за тях.
Пол седна на сянка до Стив.
— И за какво е всичко това?
— Това е най-очарователната историография, която може да си измисли човек, Стив. Фантасмагориите са важно нещо. Огромните, никога неосъществени възможности на историята. В точките, където действителността в някой изненадващ момент се отваря и ти открива картината на друга реалност, там лежат златните мини на човешката фантазия. И ако един ден този свят наистина загине, то ще е само от липса на фантазия у неговите обитатели.
Наистина реалността е също важна и не биваше да предоставяме управлението й на бюрократи и военни. Но това е неизбежно, щом обявяваме факта за най-висш критерий. Защото какво е тя за човешкия дух? Гето, в което живуркат скромните души, ония, дето се доверяват само на онова, което могат да пипнат, малък отрязък от широкия спектър на човешкото съществование.
Вятърът почти беше заспал. Голямото тъмно платно висеше отпуснато и хвърляше тясна сянка напреко на палубата. Кормчията спеше. Съвсем наблизо подскачаха делфини.
Поздрав на Лийки
Делфините ги придружаваха. Радостта им да пребивават и в друго жизнено пространство ги тласкаше към движение, към весела самозабрава. Това все още не бяха елегантните гладки същества, каквито ги помнеше Стив, а животни със сив, мек косъм и остромуцунести глави, с едва наболи мустачета. Бяха безгрижни, отдадени на игри създания с хитровати муцуни и нокти на плавниците; те бързаха да се измъкнат от прииждащите вълни, пръхтяха пренебрежително при вида на тромавия плавателен съд и отново потъваха в стихията си.
48
Спасителю! (исп.). — Б.р.; Също така е името на първооткрития остров, дадено от Колумб. — Б.NomaD.